Карл Май - Край Бизоновото езеро

— Толкова ли зле стоят нещата? — попита Франсиско, който мечтаеше да стане герой като прочутите мъже, чиито имена беше чул.

— Зле не, но вярно, сеньор Франсиско. Давам ви думата си, че команчът се наема ей тъй, на шега, с двайсет души като вас! Впрочем той е по следите на разбойниците и не бих се учудил, ако някой път чуя, че наистина се е счепкал с тях!

В този миг всички скочиха от земята.

— Дон Агустин, сеньорита Росарита!

Откъм високите дървета на вековната гора приближаваше представителна върволица коне и порядъчно натоварени мулета, зад които се появиха, следвани от няколко добре въоръжени мъже, дон Агустин и дъщеря му.

Като стигна до езерото, хасиендерото се огледа изпитателно и посочи с ръка мястото, където желаеше да бъде построен бивакът. Докато другите се заеха с тази работа, той пристъпи с Росарита към вакеросите, които го поздравиха с радост.

— Енсинас и Паскуал! — възкликна той, видимо приятно изненадан. — Вероятно пак ще имам възможността да чуя за някое приключение!

— Така мисля, сеньор — отговори първият. — През тази година преживяхме в саваната толкова много нещо. Видяхме Ел Местисо, Ти…

— Метиса? Къде? — попита бързо хасиендерото.

— На известно разстояние след Тубак, където бе принуден да избяга от нас и команчите. По-нататък Тибурсио Ареляно с…

— Тибурсио? — поривисто запита Росарита и по красивото й лице плъзна радостна руменина.

Това бе първата вест за него, достигнала до нея след сбогуването им.

— Къде го видяхте? — осведоми се хасиендерото.

— В степта между Тубак и Апачерията. Преследваше дон Естебан де Аречиса в компанията на Големия орел и Падащата светкавица. После видях и Соколово око, команча, който поръча да ви поздравя, сеньорита.

— Мен? Един команч? — попита тя удивено.

— Да. Той нареди да ви кажа, че при Бизоновото езеро трябва да се пазите от Дяволите на саваната.

— Как стана цялата работа, Енсинас? Впрочем ще ни разкажеш по-късно, когато разполагаме с повече време.

Хасиендерото поведе дъщеря си към палатката, която хората вече бяха опънали за нея.

За него също бе издигната палатка и той тъкмо влезе, оставяйки слугите да се занимават с разтоварването, когато в края на гората се появи още една малка група, която веднага привлече вниманието на всички присъстващи.

Тя се състоеше от двама ездачи и едно товарно животно. Единият от мъжете беше изцяло облечен в карирано сиво, носеше широкопола панамена шапка и на носа очила с кръгли стъкла в златна рамка. Другият беше навлякъл дрехи от щавената кожа на елен рогач и имаше вида на мъж, който е видял много и умее да борави както трябва с добрата пушка.

— Сър Уилям!

— Мастър Уилсън!

— Тук няма да бъдем сами!

— Не ме е грижа!

— Както забелязвам, тук има хора, които се канят да ловят коне!

— Не ме е грижа!

— Дори ако ви отмъкнат Белия бегач на прерията?

— Goddam, аз трябва да го имам! Ако поискат да ми го измъкнат, ще трябва да ги застреляте, мастър Уилсън!

— Няма да го сторя, сър Уилям, защото по този въпрос нищо не е записано в нашия договор.

— Well, в такъв случай ще добавим нов параграф. Плащам ви сто долара повече. Вадете договора!

— За сто долара няма да стрелям по тези хора!

— Двеста!

— Не!

— Well, тогава триста!

— Не!

— Goddam, давам ви четиристотин!

— Не, и за четири хиляди, нито за четири милиона! Що се отнася до стрелбата, нещата ще си останат както си е по договора. Аз се грижа за вашата сигурност и за нищо повече. Трябва да се представим на тези хора!

— Тогава елате!

Те приближиха до по-голямата палатка, от която бе излязъл забелязалият ги дон Агустин.

— Сеньор — поде Уилсън, — това е сър Уилям Уолърстоун от Лондон. Мога ли да му назова вашето име?

— Казвам се Агустин Пена, а тези гори и савани принадлежат към моята хасиенда!

— Не ме е грижа! — изръмжа лордът, като хвана очилата с палеца и показалеца на дясната си ръка и се вгледа любопитно в хасиендерото. — Виждали ли сте Белия бегач на прерията?

Дон Агустин веднага разбра що за птица има пред себе си.

— Не, сър, не съм го виждал, но се надявам, че той ще навести моя корал — отговори усмихнато. — Желаете ли да бъдете дотогава мой гост?

— Гост? No [61] no — англ.) — Не. (Б. пр.) , това не е вписано в моя договор. За такива неща този мъж тук има грижата за мен!

— Той сигурно е вашият майордомо?

— Майордомо? Какво е това?

— Управител на имение — преведе Уилсън.

— Майордомо или управител, не ме е грижа! Аз искам Бегача на прерията, а не някакъв си там майордомо!