Матю Райли - Храмът на инките

— Откъде знаеш, че тук има местни?

— Защото те са направили въжения мост — отвърна Чеймбърс.

— Както по-рано отбеляза професор Рейс — поясни той, — въжените мостове са много нетрайни. Ако е въже, сплетено от трева, ще се разпадне, да речем, за няколко години. Мостът, по който преди малко минахме, не може да е съществувал преди четири века. Изграден е наскоро от някой, който познава строителните методи на инките — по всяка вероятност примитивно племе, предавало това познание от поколение на поколение.

Наш високо изпъшка.

— Примитивно племе — безизразно повтори Рейс. — Тук. Сега ли?

— Това не е чак толкова невероятно — отвърна Габи Лопес. — В долината на Амазонка постоянно се откриват неизвестни племена. През осемдесет и седма братята Вилас Боас установиха контакт с изчезналото племе Крин Акроте в бразилската джунгла. По дяволите, бразилското правителство даже редовно праща изследователи, за да търсят племена, живеещи като през каменната епоха.

Както можете да се досетите обаче, много от тези примитивни туземци са крайно враждебно настроени към европейците. Не е изолиран случай изследователите да се връщат у дома на парчета. Някои, като известния перуански антрополог доктор Мигел Морос Маркес, изобщо не се завръщат…

— Хей! — внезапно каза застаналата до портала Лорън.

Всички се обърнаха към нея.

— Тук е написано нещо — рече тя.

Рейс и другите се приближиха. Лорън почисти пръстта от камъка, който запушваше входа, и Уилям видя надписа.

Появи се буквата „N“.

— Какво е това, по дяволите?… — възкликна Наш.

Постепенно се образуваха думи.

„No entrare…“

Рейс знаеше тези думи.

На испански „No entrare“ означаваше „Не влизай“.

Лорън почисти целия надпис, изсечен в средата на камъка. Той гласеше:

No entrare absoluto.

Muerte asomarse dentro.

AS

Уилям мислено го преведе. И мъчително преглътна.

— Какво пише? — попита Наш.

Рейс се обърна към него, помълча малко и накрая отвърна:

— „Не влизай в никакъв случай. Вътре те очаква смърт“.

— Какво значи „AS“? — попита Лорън.

— Предполагам, че е съкращение от Алберто Сантяго.

Дъги Кенеди нервно подритваше камъните в краката си. Вече беше тъмно, дъждът продължаваше да вали и той бе ядосан, че са го оставили в селото. Ужасно му се искаше да е горе в планината с другите.

— Какво има, Дъгс? — попита длъгнестият ефрейтор Джордж „Текс“ Райкарт, който стоеше край рова от източната страна на селището. Той произхождаше от Остин и беше типичен каубой — откъдето идваше и прякорът му. — Липсва ти действието, а?

— Нищо ми няма — отвърна Дъги. — Просто предпочитам да съм в оная планина и да откривам онова, за което сме дошли, вместо да вися в туй скапано село.

Райкард скришом се подсмихна. Дъги бе добро хлапе. Малко смотано, ама иначе хитро.

Текс обаче не знаеше, че зад провинциалния южняшки акцент на Кенеди се крие изключителна интелигентност.

Предварителните изпити във Форт Бенинг бяха показали, че Дъги има коефициент за интелигентност 161 — нещо много странно, защото едва беше завършил гимназия.

Скоро се установи, че през ученическите години на Дъглас Кенеди в Литъл Рок, Арканзас, кроткият му богобоязлив баща, по професия счетоводител, всяка вечер го е биел до безсъзнание с кожен камшик.

Счетоводителят също бе отказвал да му купува учебници и почти всяка нощ беше затварял момчето в тъмен килер с размери метър на метър и двадесет — наказание за много сериозни провинения, например за това, че прекалено силно е затръшнало вратата или е прегорило пържолата на баща си. Дъги никога не бе успявал да си пише домашните и завърши гимназия, благодарение единствено на невероятната си способност да запомня всичко казано от учителите.

Той постъпи в армията в деня, в който приключи с училището, и никога нямаше да се завърне у дома. Училищните администратори бяха виждали у него просто поредното плахо хлапе, едва додрапало до последния клас, ала един стар сержант от наборната комисия откри у Дъги решителен и блестящ ум.

Кенеди все още бе срамежлив, ала благодарение на интелигентността си, силната си воля и подкрепата, която получаваше в армията, скоро стана страхотен войник. Прехвърлиха го в десантните войски, получи отличие за точна стрелба. Последваха зелените барети и Форт Браг.

Абе май ме сърбят ръцете за истинско действие — призна Дъги, докато се приближаваше до Райкарт, който поставяше сензор AC–7V „Ийгъл Ай“ до източния ров.