Матю Райли - Храмът на инките

По-рано Наш му беше разказал за групата немски командоси, убили монасите от йезуитския манастир в Пиренеите, и му бе показал на снимка техния командир, човек на име Хайнрих Анистазе.

Ала полковникът не беше споменал нито дума за Романо. Кой бе той и какво правеше в селото? И по-важно, защо бягаха от него?

Наш остро го изгледа и изражението му стана мрачно.

— Професоре, моля ви…

— Кой е Романо?

— Извинете ме — каза Наш, грубо мина покрай него и се запъти обратно към предната страна на храма.

Рейс само поклати глава и го последва от разстояние. Когато излезе отпред, той седна на широките каменни стъпала.

Чувстваше се страшно уморен. Вече минаваше девет и след близо дванадесетчасовото пътуване беше капнал от изнемога.

Уилям се излегна върху камъка и плътно се уви в якето си. Изведнъж го обзе непреодолимо изтощение. Той отпусна глава и затвори очи.

В този момент обаче чу някакъв шум.

Особен шум. Силно стържене, бързо и настойчиво, почти нетърпеливо, но странно приглушено. Сякаш идваше изпод каменните стъпала под главата му.

Рейс се намръщи.

Сякаш нокти драскаха по камък.

Той незабавно се поизправи и хвърли поглед към Наш и другите.

Понечи да им каже за шума, ала не успя да го стори, защото в този миг, точно в този миг, два напомнящи на ястреби хеликоптера с ревящи витла и бълващи огън картечници изплуваха от дъждовната пелена над скалната кула и осветиха върха й с мощните лъчи на прожекторите си.

Навсякъде около Рейс започна оглушителна автоматична стрелба и в каменната стена на сантиметри над главата му се появи редица дупки от куршуми.

Той се хвърли зад ъгъла на храма и надзърна навън тъкмо в мига, когато от дърветата в края на площадката се появи малка армия от тъмни фигури, черни призраци в нощта, които бързо напредваха и стреляха в движение.

В стената до него се забиха нови куршуми и Рейс бързо се отдръпна назад.

После внезапно някъде над главата му отекна нова стрелба. Някъде съвсем наблизо.

Той отвори очи, погледна нагоре и се озова точно под прожектора на един от хеликоптерите. Уилям стисна клепачи и от ослепителния лъч пред него заплуваха бели петна.

Рейс заслони очи с ръка и зрението му постепенно се възвърна. И тогава осъзна, че някой се е изправил над проснатото му тяло и стреля към източника на светлина.

Ван Люън. Неговият телохранител.

Защитаваше го с автоматичната си пушка.

В този момент един от хеликоптерите изрева — от витлата му се носеше мощен грохот, прожекторът му играеше по върха на кулата — и обсипа калната земя пред сержанта с куршуми от страничните си картечници. Невероятният им екот заглуши тракането на автоматичните оръжия.

В слушалката на Рейс се носеха отчаяни викове:

— … Не виждам къде…

— … прекалено са много!

Изведнъж прозвуча гласът на Наш:

— Ван Люън! Не стреляй! Не стреляй!

РАЙОНЪТ НА ВИЛКАФОР

Миг по-късно сержантът преустанови стрелбата и в последвалата злокобна неподвижност под бялата светлина на двата хеликоптера, които кръжаха над върха, Рейс видя, че групата им е обградена от поне двадесет души — всички облечени в черно и въоръжени с автомати.

Двата хеликоптера се появиха над площадката пред храма и го осветиха с мощните си прожектори. Те бяха АН–64 „Апачи“ американско производство — стройни, зловещи нападателни машини.

Тъмните фигури бавно започнаха да се приближават откъм дърветата по краищата на скалния връх.

Всички бяха въоръжени до зъби. Някои носеха компактни германски автомати МР–5, други — свръхмодерни щайер AUG.

Рейс се изненада от себе си, изненада се от познанията си за различните видове оръжие.

За това всъщност бе виновен Марти.

Освен че работеше в УСВП и беше най-досадният почитател на Елвис Пресли на света (номерата на кредитните му карти и всичките му компютърни пароли бяха едни и същи — 53310761, военният сериен номер на Краля), брат му бе и жива оръжейна енциклопедия.

До последната им среща преди девет години, винаги когато влизаха в спортен магазин, Марти посочваше на по-малкия си брат всеки модел, марка и производител на стоките в отдела за оръжие. Странното беше, че благодарение на постоянните обяснения на Марти, сега Рейс неочаквано откри, че и той е в състояние да ги разпознава.

Уилям запремигва с клепачи, върна се в настоящето и погледна фалангата от командоси.

Всички бяха с мастиленочерни бойни униформи, колани, ръкавици и кубинки.