Матю Райли - Храмът на инките

— Първа група! Какво става при вас?

— Атакуват ни! Повтарям, атакуват ни!

— Кой?

— Приличат на индианци! Повтарям. Индианци. Туземци. Обстрелват ни от горния край на кратера! Но като че ли вече ги отблъскваме… Чакайте. Не, чакайте малко. Те се връщат. Връщат се.

След миг тракането на автоматите утихна и настъпи тишина.

Нищо.

Пълно мълчание.

Немците на екрана предпазливо се озъртаха, оръжията им димяха.

Рейс и Чеймбърс се спогледаха.

— Местно племе в района — каза Уилям.

Гюнтер Колб издаваше заповеди.

— Хорген! Отведи хората горе и обкръжи ръба на кратера! — Той се обърна към фон Дирксен. — Добре, капитане. Можете да влезете в храма.

Петимата от групата на младия капитан се събраха пред отворения портал.

Той зееше пред тях, мрачен и заплашителен.

Капитан фон Дирксен предпазливо пристъпи с автомат в ръка и застана на прага пред широкото каменно стълбище, което водеше във вътрешността на храма.

— Виждам каменни стъпала — каза по ларингофона си той. — Слизам…

— … по стълбището — разнесе се по тонколоните в джипа гласът на фон Дирксен.

Рейс напрегнато се взираше в петимата командоси, които един по един изчезнаха под нивото на пода. После не се виждаше нищо друго, освен пустият каменен портал.

— Докладвайте, капитане — нареди по микрофона Колб, когато младият немски капитан стигна до края на стълбището.

Фон Дирксен стоеше в тесен каменен тунел, който завиваше надясно и стръмно се спускаше по спирала в мрака на храма. В стените имаше малки ниши.

— Стигнахме до края на стълбището — отвърна той. — Виждам заоблен тунел. Продължавам по него.

Групата предпазливо заслиза по прохода. Лъчите на фенерчетата им играеха по влажните стени. Някъде отдолу се чуваше звук от капеща вода.

Група, тук Първи — каза фон Дирксен. — Обадете се.

Останалите бързо отговориха:

— Тук Втори.

— Трети.

— Четвърти.

— Пети.

Немските войници продължиха навътре в тунела.

Рейс и другите мълчаливо се взираха в екрана и слушаха приглушените гласове на немците. Уилям превеждаше.

— … тук е адски влажно, навсякъде има вода…

— … бъдете нащрек. Внимавайте къде стъпвате… В този момент от тонколоните се разнесе силно пращене.

— Какво е това? — сепнато попита фон Дирксен — Група, обадете се.

— Тук Втори.

— Трети.

— Четвърти.

И после нищо.

Рейс чакаше да се обади последният войник. Ала тонколоните мълчаха.

Фон Дирксен се обърна.

— Фридрих — прошепна той и закрачи назад покрай другите.

Спускаха се по стръмния тунел и наоколо им цареше мрак, нарушаван само от светлината на фенерчетата.

Зад себе си виждаха бледосинкава лунна светлина, която сочеше пътя към повърхността.

Капитанът впери поглед нагоре.

— Фридрих! — отново прошепна в мрака той. — Фридрих! Къде си?

Фон Дирксен чу някъде зад себе си свистене.

Когато се обърна, видя само двама от хората си. Третият го нямаше.

Той тъкмо се канеше да каже нещо по микрофона си, но внезапно зърна необикновено голяма сянка да се плъзга покрай завоя на тунела и онемя.

Тя се очертаваше на фона на лунната светлина зад нея.

И изглеждаше ужасяващо.

Меките синкави лъчи на луната лъщяха по мускулести черни хълбоци. Фенерчето на фон Дирксен осветяваше дълги остри зъби.

Немският капитан просто зяпаше смаяно създанието.

То бе огромно.

Изведнъж към него се присъедини второ, също такова същество.

Трябва да се бяха крили в нишите, помисли си фон Дирксен.

Бяха ги изчакали да минат покрай тях, за да им отрежат пътя за бягство.

И тогава първото чудовище скочи. Капитанът нямаше никакъв шанс. То се движеше невероятно бързо за толкова голям звяр и след миг зиналата му паст изпълни полезрението на фон Дирксен. Немецът успя само да извика.

От тонколоните се носеха викове и крясъци.

Рейс и другите ужасено гледаха екрана.

Писъците на последните трима от групата на фон Дирксен разцепваха въздуха в храма. Чу се автоматична стрелба, ала тя заглъхна след секунди и отново се възцари тишина.

Безкрайна тишина.

Уилям не откъсваше очи от екрана, който показваше отворения портал.

— Фон Дирксен, Фридрих, Нилсон. Докладвайте.

Отговор не последва.

Рейс хвърли поглед към Лорън.

И изведнъж от тонколоните изкънтя нов глас.

Задъхан и уплашен.

— Господин генерал! Тук Нилсон! Повтарям, тук Нилсон! Господи… Бог да ни е на помощ. Бягайте оттук, господин генерал! Бягайте оттук докато още мо…