Матю Райли - Храмът на инките

Тя беше разделена на две нива — широк долен етаж и горна площадка, нещо като балкон, който опасваше залата.

Ала вниманието ми привлече долният етаж.

В пода имаше стотина дупки — ями, над които бяха прехвърлени тесни каменни мостове. С ужас осъзнах какво представляват.

Намирахме се в затвор на инките.

Тук отново си спомних, че туземците все още не са открили металургията и затова нямаха решетки. Техният аналог на килиите бяха ями.

Погледнах нагоре към балкона. Той представляваше тясна пътека, по която патрулираха тъмничарите.

Ренко не губи нито миг. Князът изтича по един от каменните мостове и се вгледа в дупките под него. Окаяните, умиращи от глад затворници, зарязани в ямите преди седмица, когато беше започнала обсадата, нададоха немощни викове и стонове.

Той се приближи до един от кладенците. Последвах го на моста и ето какво видях в мръсната дупка.

Самата яма имаше отвесни пръстени стени и трябва да бе дълбока най-малко пет крачки. Бягството беше невъзможно. На дъното седеше среден на ръст мъж, целият мръсен и смърдящ. Макар и мършав, той не изглеждаше отчаян, нито викаше като другите клети създания в този зандан. Просто седеше, облегнал гръб на стената и имаше нехаен, отпуснат вид. От неговото самообладание, от онова небрежно спокойствие на престъпниците по целия свят, ме побиха тръпки. Зачудих се какво иска от такъв човек Ренко.

— Басарио — каза князът.

Престъпникът се усмихна.

— И това ако не е добрият княз Ренко…

— Трябва ми помощта ти — направо започна младият ми спътник.

Това като че ли се стори смешно на затворника.

— Не мога да си представя за какво са му притрябвали на добрия княз моите умения — засмя се той. Какво има, Ренко? Да не си решил да започнеш живот на престъпник, след като царството ти е в развалини?

Ренко се озърна назад към входа на подземната зала, за да види дали не са се появили испанци. Споделях неговата тревога. Прекалено дълго бяхме останали в този затвор.

— Ще ти го кажа само веднъж, Басарио — твърдо отвърна князът. — Ако решиш да ми помогнеш, ще те измъкна оттук. Ако не се съгласиш, ще те оставя да умреш в тази яма.

— Интересен избор — отбеляза престъпникът.

— Е?

Басарио се изправи.

— Измъкни ме от дупката.

Ренко веднага отиде да донесе дървената стълба, облегната на отсрещната стена.

Аз от своя страна се безпокоях заради Ернандо и неговите войници. Можеха да се появят всеки момент, а князът се пазареше с някакъв затворник! Бързо се запътих към вратата, през която бяхме влезли. Когато стигнах, надникнах навън…

… и видях мрачната демонична фигура на Ернандо Писаро. Слизаше по стълбището право към мен!

Тази гледка накара кръвта ми да се смрази — безумните кафяви очи, засуканите черни мустаци, рошавата черна брада, небръсната седмици наред.

Втурнах се обратно вътре.

— Ренко!

Той тъкмо бе спуснал стълбата в ямата на Басарио, когато се обърна и видя първия испански войник да влиза в залата след мен.

Князът светкавично вдигна лъка и опъна тетивата чак до ухото си. Аз се наведох. Стрелата прелетя през залата и се заби точно в челото на войника. Испанецът изгуби равновесие и тежко се строполи на пода.

Затичах се по мрежата от каменни мостове над зловонните затворнически ями.

В помещението влязоха още конквистадори, които стреляха с мускетите си. Ернандо беше с тях.

Басарио вече бе изпълзял от дупката си и сега двамата с Ренко бягаха към отсрещния край на залата.

— Алберто! Насам! — извика князът и посочи широка каменна врата в дъното на зандана.

Погледнах натам и видях масивен квадратен каменен блок, закачен на подобен на скрипец механизъм над изхода. Две яки въжета го държаха точно над вратата, опънати с каменни тежести. Така застаналите на издигнатия балкон тъмничари лесно можеха да го вдигат и спускат.

Затичах се натам.

В този момент усетих, че върху гърба ми се стоварва ужасна тежест и полетях напред. Тежко се проснах на един от тесните каменни мостове и за своя изненада открих, че един испански войник ме е блъснал изотзад!

Той приклекна до мен, измъкна кинжала си и се канеше да ме прониже с него, когато внезапно в гърдите му се заби стрела. Тя го удари с такава сила, че изби заострения стоманен шлем от главата му и го запрати назад в ямата под нас!

Погледнах надолу. Четирима мръсни затворници едновременно се нахвърлиха отгоре му. Изгубих от очи нещастния испанец, ала след миг чух вик, изпълнен с ужас. Изгладнелите пленници в ямата го ядяха жив.