Матю Райли - Храмът на инките

Той бавно слезе от купола на танка и застана пред Рейс.

— Дай ми тоя проклет мобифон — нареди Уилям и грабна клетъчния телефон от ръката на терориста. — Между другото, с кого разговаряш?

Без да откъсва очи от Битикър, Рейс доближи телефона до ухото си.

— Кой е там? — попита той.

— Кой съм аз ли? — отговори му неприятен глас. — Ами ти кой си бе?

— Казвам се Уилям Рейс. Аз съм американски гражданин, дошъл в Перу, за да помогне на бойна част на сухопътните сили на Съединените щати да вземе образец от тирий, който да зареди в Супернова.

В слушалката се разнесе шум.

— Господин Рейс — внезапно се разнесе друг глас. — Аз съм специален агент Демонако от ФБР. Разследвам кражбата на Супернова от сграда на министерството на отбраната…

— Не можеш да я спреш — с провлачен тексаски акцент каза Битикър. — Не можеш да я спреш.

— Защо? — попита Рейс.

— Защото даже аз не знам как се изключва броячът — отвърна тексасецът. — Погрижих се хората ми да знаят само как се включва. Така никой не може да я спре.

— Никой ли не знае изключващия код?

— Никой — каза Битикър. — Освен, може би, някой скапан принстънски учен от УСВП, но това вече няма да ни помогне, нали?

Рейс гневно прехапа устни.

Сирените продължаваха да вият. Всеки момент щяха да се появат други тексасци… Изстрели.

Високи и внезапни.

Куршумите обсипаха пода наоколо и вдигнаха искри.

Рейс се хвърли настрани, претърколи се, пъхна клетъчния телефон в задния си джоб и погледна нагоре. Във външния коридор над товарния отсек стояха Трой Коупланд и още двама тексасци и стреляха по него с пистолети „Калико“.

Битикър се възползва от възможността и се скри зад предния ъгъл на танка.

Уилям опря гръб на масивните колела. Беше в безопасност — поне засега.

Дишаше тежко, чуваше бесните удари на сърцето си.

„Какво ще правиш сега, Уил?“

И изведнъж някой го повика по име.

— Вие ли сте, професор Рейс? — Коупланд. — Господи, упорито копеле.

— По-добре, отколкото да съм пълен задник — измърмори под нос Рейс, подаде се иззад танка и изстреля къс откос по Коупланд и другите двама терористи. Куршумите се забиха далече от тях.

По дяволите, помисли си той. Какво щеше да прави сега? Нямаше ясен план.

„Суперновата — отново се разнесе гласът в главата му.

Изключи брояча! Ето какво трябва да направиш.“

В края на краищата, каза си Рейс, вече бе успял да изключи една Супернова.

С тази мисъл той се изправи и натисна спусъка на автомата си, обсипвайки с огън външния коридор, докато се катереше по танка. Уилям скочи в отворения люк на купола и се озова във вътрешността на огромния стоманен звяр.

Посрещнаха го смаяните лица на двамата техници от Борците за свобода.

— Навън! Веднага! — извика той и насочи автомата си към главите им.

Терористите бързо се изкачиха по стълбичката, измъкнаха се навън и затръшнаха люка. Рейс го заключи и изведнъж се озова съвсем сам в командния център на танка.

Сам със Суперновата.

Изпитваше ужасно, но вече познато усещане.

Той си спомни за клетъчния телефон в джоба си и бързо го извади.

— Още ли сте там? — попита Рейс.

Джон-Пол Демонако се хвърли към микрофона.

— Тук съм, господин Рейс.

— Как казахте, че ви е името?

Един от другите агенти съобщи:

— Получаваме информация за източника на обаждането. По дяволите… Някъде в Перу… и на шест хиляди метра над земята.

— Казвам се Демонако — повтори специалният агент.

— Джон-Пол Демонако. Слушайте ме внимателно, господин Рейс. Където и да сте, трябва да се махнете оттам. Хората с вас са много опасни.

А стига бе, Шерлок.

— Хм… Боя се, че това не е възможно.

Докато говореше, Рейс забеляза брояча на Суперновата.

00:02:01

00:02:00

00:01:59

— Това е някаква шега — каза той. — Просто не е честно.

— ИЗЛЕЗТЕ ОТ ТАНКА, ПРОФЕСОР РЕЙС! — изкънтя по високоговорителите в товарния отсек чудовищно силен глас. Гласът на Коупланд.

Уилям долепи око до мерника и видя високия мършав физик във външния коридор. Вятърът продължаваше да вилнее в товарния отсек. Рампата все още бе спусната.

Той се огледа наоколо.

Суперновата заемаше цялата централна част на командния център. Над себе си видя люка на купола. Пред него беше контролният пулт на сто и пет милиметровото оръдие, а отдолу, полувградена в пода, бе седалката на водача.

Тук имаше нещо извънредно странно. Седалката стигаше до самия покрив.

И тогава се сети.

При управлението на такъв танк главата на водача се показва през малкия люк над седалката.