Матю Райли - Храмът на инките

И когато танкът заедно с Битикър се разби в земята и избухна, Рейс висеше на десетина метра над него.

Той погледна през рамо и видя какво се е случило.

Видя две струи бял газ, които свистяха от долната страна на А-образното устройство, монтирано на гърба на необикновената му бронирана жилетка. Макар че Уилям не го знаеше, жилетката, която му беше дал У ли, всъщност представляваше свръхмодерен реактивен носител J–7, създаден от УСВП в сътрудничество със сухопътните сили на САЩ и 82-ра военновъздушна дивизия.

За разлика от парашутите МС1-ГВ, които в момента бяха на въоръжение в армията и позволяваха на войниците да бъдат над врага в продължение на няколко минути преди да се приземят, с реактивния носител човек можеше да падне от височина двадесет и пет метра и рязко да спре точно над земята, след което плавно да кацне — почти като птица.

Също като парашутите обаче всички реактивни носители бяха снабдени със специални релета, които се задействаха от височината и включваха устройствата, ако човек не успее да го направи. Както се бе случило с Рейс.

Той не можеше да знае, че на 25 декември 1997 г., освен хлорните изотопни експлозиви, щурмоваците бяха откраднали от камиона на УСВП и шестнадесет реактивни носителя J–7.

Реактивният носител бавно и плавно спусна Рейс на земята.

Той въздъхна и се отпусна, докато потъваше в гъсталаците на джунглата.

След секунди краката му докоснаха пръстта и Уилям просто се свлече на колене.

Огледа се наоколо и разсеяно се зачуди как ще се измъкне оттук.

После реши, че това вече няма значение. Току-що беше обезвредил Супернова, падайки от височина шест хиляди метра в шестдесет и седемтонен танк.

Не, нямаше абсолютно никакво значение.

Внезапно решението на проблема му се появи само във формата на малък хидроплан, който се спусна над дърветата над него. Пилотът радостно махаше от прозореца.

Дъги.

Великолепно.

Тридесет минути по-късно Рейс летеше на борда на хидроплана заедно с другите високо над перуанската джунгла.

Той облегна глава на прозореца и разсеяно погледна надолу. Бе уморен до смърт.

— Знаете ли какво си мисля, професоре? — попита Дъги. — Мисля си, че е крайно време да се махнем от тая проклета страна. Какво ще кажете?

Рейс се обърна към него.

— Не, Дъги. Преди да си тръгнем, трябва да свършим още нещо.

Хидропланът кацна в реката до Вилкафор малко преди залез слънце на 6 януари 1999 г.

След като отново се намазаха с маймунска урина, Рейс и Рене се запътиха към второто село. Оставиха Дъги и Габи в самолета, защото антроположката трябваше да се погрижи за многобройните рани на младия командос.

Докато минаваха през Вилкафор, уморени и изтощени. Рейс видя, че по улицата няма трупове.

Въпреки че само преди няколко часа тук бяха убити десетина учени от флота и УСВП — наред с Марти, Лорън, Наш и Ван Люън — от тях нямаше и следа.

Той тъжно погледна пустата улица. Нямаше представа къде са изчезнали труповете.

Двамата с Рене влязоха в селото, точно когато в подножието на Андите вече се спускаше мрак.

Вождът на племето Роа и антропологът Мигел Морос Маркес ги посрещнаха до рова.

— Мисля, че това е ваше — каза Рейс и протегна идола напред.

Роа се усмихна.

— Ти наистина си Избраникът — отвърна той. — Моят народ някой ден ще пее песни за теб. Благодаря ти, благодаря ти, че ни върна нашия Дух.

Уилям сведе глава. Изобщо не се смяташе за Избраник. Просто беше сторил каквото смяташе за редно.

— Обещай ми само едно нещо — каза на вожда той. — Обещай ми, че когато си тръгна, ще напуснете това село и ще изчезнете в джунглата. И други ще дойдат да търсят идола, сигурен съм. Отнесете го колкото може по-далеч оттук, където никога няма да го намерят.

Роа кимна.

— Ще го направим, Избранико. Ще го направим.

Рейс все още не му бе дал идола.

С твое позволение — рече той, — трябва да направя още нещо и за тази цел имам нужда от идола.

Индианското племе се събра на пътеката, заобикаляща скалната кула.

Вече беше нощ и всички бяха обилно намазани с маймунска урина.

Тъй като не можели да се върнат в леговището си в храма, каза Маркес, рапите прекарали деня в сумрака на дъното на кратера.

Рейс погледна над пропастта, където преди бе въженият мост.

Той все още висеше до стената на кулата, на същото място, на което преди двадесет и четири часа го бяха оставили нацистите.

Пратиха един от най-ловките катерачи на Роа — намазан с двойно по-голямо количество маймунска урина — на дъното на кратера, откъдето индианецът умело се покатери по почти вертикалната скала.