Матю Райли - Храмът на инките

По гърба го полазиха тръпки.

Имаше и преден люк!

Уилям се хвърли напред и погледна над седалката, за да провери предположението си. Там наистина имаше люк. И в момента бе отворен.

И точно над него стоеше Ърл Битикър, насочил пистолета си право към главата на Рейс.

— Кой каза, че си ти, по дяволите?

— Уилям Рейс — вперил очи нагоре в него, отвърна Рейс. Мислите му препускаха в търсене на изход от положението.

„Чакай малко, имаше една възможност…“

— Аз съм професор по древни езици в Нюйоркския университет — бързо прибави той, за да накара Битикър да продължи да говори.

— Професор ли? — презрително изсумтя терористът. — Божичко.

Уилям предполагаше, че от мястото си Битикър не вижда ръцете му, които бяха скрити под люка и в момента опипваха контролното табло.

— Кажи ми, учена главо, какво си мислиш, че ще постигнеш с идването си тук?

— Мислех, че мога да изключа Суперновата. Нали разбираш, да спася света.

„По дяволите, трябваше да е някъде тук долу…“

— Сериозно ли смяташ, че можеш да изключиш бомбата?

„Ето го.“

Рейс се вгледа в ледените очи на Битикър.

— Докато ми остава дори само една секунда, ще се опитвам да изключа бомбата.

— Нима?

— Да. — „Защото веднъж успях.“

В този момент той силно натисна с палец гумения бутон под контролното табло на танка. Гумения бутон, който имаха всички бойни машини, произведени в Америка.

Мощният двигател „Авко-Лайкоминг“ незабавно изрева и ехото отекна в огромния товарен отсек.

Битикър изгуби равновесие и се олюля. Застанал във външния коридор, Трой Коупланд изненадано вдигна очи.

Рейс потърси наоколо нещо, с което да…

„А, да. Страхотно.“

Откри кормилен лост със спусък, на който бе написано „ОРЪДИЕ“.

Той го хвана и натисна спусъка, като се молеше оръдието да е заредено.

Оказа се заредено.

Може би през целия си живот Рейс не беше чувал по-силен звук от грохота на сто и пет милиметровото оръдие в товарния отсек на самолета.

Разтърси се целият Ан–22.

Снарядът полетя във въздуха като астероид. По пътя си той отнесе главата на Трой Коупланд — чисто и бързо — и обезглавеният труп остана прав цяла секунда.

Ала снарядът не спря.

Той се стрелна като ракета през стоманената стена зад Коупланд, профуча през пътническия отсек, проби пилотската кабина, прониза гърдите на пилота и излетя през предното стъкло.

Останал без управление, самолетът рязко зави и започна да пада с нос надолу.

Светът в товарния отсек полудя. Рейс видя щетите, които беше нанесъл, видя къде отива самолетът.

„Докато ми остава дори само една секунда, ще се опитвам да изключа бомбата.“

Битикър все още стоеше върху танка с пистолет в ръка, ала изстрелът на оръдието окончателно бе нарушил равновесието му.

Уилям запревключва скоростите и откри онази, която му трябваше.

После настъпи газта докрай.

Танкът незабавно реагира. Веригите му се раздвижиха и огромният стоманен звяр полетя като спортен автомобил. Проблемът беше, че потегли назад — по товарната рампа. Той изхвърча от ръба и започна да пада към земята.

Танкът падаше.

Бързо.

Страшно бързо.

Всъщност тъкмо веригите му се бяха отделили от рампата, когато самолетът избухна в гигантско огнено кълбо.

Танкът падаше с невероятна скорост. Беше толкова голям, толкова тежък, че цепеше въздуха като наковалня, летяща шестдесет и седемтонна наковалня.

Рейс лежеше до Суперновата в командния център. Сега тя бе паднала хоризонтално, здраво вклинена между тавана и пода.

Той видя брояча на екрана на лаптопа:

00:00:21

00:00:20

00:00:19

Деветнадесет секунди.

След горе-долу толкова време танкът щеше да се разбие на земята от височина около шест хиляди метра.

Мамка му.

Или Суперновата щеше да избухне и Рейс щеше да загине заедно с целия свят, или щеше да я изключи и да умре сам, когато след седемнадесет секунди танкът стигнеше до земната повърхност.

С други думи, можеше да пожертва живота си, за да спаси света.

Пак.

По дяволите, помисли си той. Как можеше за два дни да му се случи едно и също нещо?

Уилям погледна компютърния екран:

ИМАТЕ

00:00:16

ДА ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД.

ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД

--------

Шестнадесет секунди…

Рейс отчаяно се взираше в брояча, който неумолимо отчиташе изтеклото време.

После внезапно с периферното си зрение забеляза движение. Той рязко се обърна — и видя Ърл Битикър да се вмъква през предния люк с пистолет в ръка!