Джеймс Купър - Следотърсача

— Да, съгласен съм, но само на брега — каза Кап. — Винаги когато се връщам от плаване, стигам до този извод. Ето например като се върнах в Йорк от последното си пътешествие, не срещнах нито един човек, с когото мислите ни да съвпадат по какъвто и да било въпрос. Мнозинството следват вятъра, а който не иска да върви по килватерната линия, прави оверщаг 32 32 Оверщаг — завой, при който платноходният кораб се обръща с носа срещу вятъра. — Б. пр. и наклонява другия си борд.

— Разбирате ли нещо от това, Джаспър? — шепнешком попита Мейбъл, като се усмихна на младежа. Той продължаваше да държи своята лодка съвсем близо да тяхната.

— Разликата между прясната и солената вода не е тъй голяма, Мейбъл, че тези, които са й отдали живота си, да не могат да се разберат. Пък и не е Бог знае каква заслуга да разбираш езика на нашата професия.

— Даже и религията — продължаваше Кап — не е вече закотвена на същото място, на което беше в младежките ми години. Вечно отпущат и стягат въжетата й на брега, както правят с всичко останало, и нищо чудно, че те понякога се оплитат. Очевидно всичко се изменя освен компаса, макар че и той понякога има отклонения.

— Аз пък мислех — обади се Следотърсача, — че християнството и компасът са неизменни.

— Да, на кораба те наистина не се изменят, като изключим, разбира се, някои дребни отклонения. Религията на моряците не се е променила. И днес тя е същата, както в деня, когато за първи път бръкнах с ръка в бурето със смола. Който постоянно вижда пред очите си силата на Бога, не смее да му се противи. И пак повтарям, според мен религията на кораба днес е същата, каквато беше по времето, когато бях юнга. Но на брега не е същото. Повярвайте ми, Следотърсачо, дяволски трудна работа е да намериш човек — искам да кажа човек от сушата, — който гледа днес на нещата точно тъй, както е гледал преди четиридесет години.

— И все пак Бог не се е променил, неговите творения не са се променили, неговото свято слово не се е променило и тези, които трябва да славят и почитат името му, също не бива да се променят.

— Но на брега всичко се променя. Това е лошото на земята. Там всичко е в непрекъснато движение, макар че видимо си стои на мястото. Ако посадиш едно дърво и тръгнеш на тригодишно плаване, като се върнеш, не можеш да го познаеш, така се е изменило. Градовете растат, появяват се нови улици, строят се пристанища, цялото лице на земята се променя. А корабът се връща от пътуването си до Индия съвсем същият, какъвто е тръгнал, само малко се е поолющила боята му и се е поизносил от дългото пътуване и от неизбежните морски произшествия.

— За съжаление вие сте напълно прав, мастър Кап. Целият този напредък, всички тези преобразувания и подобрения само осакатяват и обезобразяват лицето на земята! Прекрасните творения на Бога всеки ден се унищожават и рушат, човешката ръка се е надигнала непочтително срещу волята Божия. Чувал съм, че на юг и на запад от Големите езера вече са се появили страшни знамения за това, към което ние неизбежно вървим, макар че аз самият никога не съм ходил по тия места.

— За какво по-точно говориш, Следотърсачо? — попита тихо Джаспър.

— Говоря за ония места, които вече са белязани от Божия гняв за назидание и поучение на безумците и разсипниците от нашите краища. Тези места се наричат прерии. Слушал съм от делауерите, най-честните хора на света, че десницата Божия така тежко се е стоварила там, че нито едно дърво не е останало. Това страшно Божие наказание, постигнало невинната земя, идва да покаже на хората до какви ужасни последствия може да доведе безразсъдното желание да унищожаваш.

— Аз пък съм виждал заселници, които много харесват тези открити пространства, защото си спестявали труда да ги разчистват. Ти обичаш да ядеш хляб, Следотърсачо, но пшеницата не зрее в сенчестите гори.

— Затова пък там зреят честността, благородните подбуди и любовта към Бога, Джаспър. Дори мастър Кап ще ти каже, че голата равнина прилича на пустинен остров.

— Възможно е — отговори Кап, — но и пустинните острови не са без полза, те ни помагат да си уточним курса. Ако питат мене, бих казал, че не виждам голяма беда в това, дето има равнини без дървета. Природата е дала на човека очи, за да вижда, сътворила е слънцето, за да му свети, а дърветата, за да си строи от тях кораби и понякога къщи. Извън това не виждам друга полза от дърветата, особено ако по тях няма маймуни или плодове.

Ловецът не отговори нищо на тази забележка, само издаде един глух звук, с който накара спътниците си да замълчат. Докато те водеха на тих глас безсмисления разговор, който току-що предадохме, лодките бавно плуваха по течението, скрити в дълбоката сянка на западния бряг. Двамата мъже прибягваха към греблата, само за да спазват желаното направление и правилното положение на лодките. Силата на течението се менеше значително. На някои места водата изглеждаше неподвижна и спокойна, а на други се носеше със скорост две и даже три мили в час. През праговете тя се втурваше с такава бързина, че будеше страх у непривикналите очи. Джаспър смяташе, че за два часа ще могат да се спуснат до устието на реката и двамата със Следотърсача се уговориха да оставят лодките да се носят по течението поне до момента, когато преминат първите опасности из пътя. Пътниците разговаряха полугласно и с най-голяма предпазливост. Дълбокото безмълвие, което цареше в безкрайния лес, се нарушаваше само от хилядите гласове на природата, които се чуваха отчетливо в нощната пустота. Ветрецът шумолеше в листата на безчислените дървета, реката ромонеше, а някъде се разбиваше с тътен о бреговете. От време на време се чуваше изпращяването на клонка или проскърцването на стволове, триещи се един о друг. Всички живи гласове бяха замлъкнали. Веднъж на Следотърсача му се стори, че чува в далечината вой на вълк — те все още се срещаха из тези гори, но звукът беше крайно неясен и мигновен, може би само плод на възбуденото му въображение. Когато обаче накара приятелите си да замълчат, както вече споменахме, бдителното му ухо беше доловило своеобразното изпращяване на сух клон, отчупен от дърво. И ако не го лъжеха сетивата, шумът бе долетял от западния бряг.