Джеймс Купър - Следотърсача

От този разказ Следотърсача предаде на своите спътници само това, което би могло да разсее страха им. И прибави, че сега трябва да се направят последни усилия, докато ирокезите още не са се съвзели от понесените загуби.

— Сигурен съм, че ще се срещнем отново с тях при прага на реката — продължи той — и там ще се реши съдбата ни: дали ще се промъкнем невредими, или ще попаднем в ръцете им. От там до гарнизона разстоянието вече е много кратко и аз бих искал да взема Мейбъл и да я преведа по някоя от страничните пътеки, а вие да опитате щастието си с лодките през бързея.

— Планът ти в никакъв случай няма да успее, Следотърсачо — прекъсна го оживено Джаспър. — На Мейбъл няма да й стигнат силите да се промъква из гората в такава тъмна нощ. По-добре е да се прехвърли в моята лодка и аз отговарям с живота си, че ще успея да я преведа невредима през прага дори в тази тъмнина.

— Не се съмнявам в добрите ти намерения, момче. Никой не се съмнява в готовността ти да помогнеш на дъщерята на сержанта. Но само благодарение на провидението, а не на твоите зорки очи бихте могли на преминете здрави и читави прага на Осуиго в нощ като тази.

— А кой ще успее да я преведе невредима през гората? Нима нощта не е тъй тъмна на брега, както е над реката? Или си мислиш, че аз владея занаята си по-зле, отколкото ти твоя?

— Смело казано, момчето ми, смело казано. Но ако аз загубя пътя си в тъмното — а струва ми се, никой не може да твърди, че подобно нещо ми се е случвало, най-голямата беда ще е тази, да прекараме нощта в гората, докато едно погрешно замахване с греблото или случайно завъртане на лодката ще изпратят във водата и теб, и дъщерята на сержанта. И тогава гибелта й е сигурна.

— Нека оставим Мейбъл сама да реши, но аз съм уверен, че тя ще се чувства по-сигурна в лодката.

— Имам пълна вяра и в двама ви — отвърна девойката — и не се съмнявам, че всеки от вас е готов да направи всичко, което е по силите му, за да докаже предаността си към моя баща. И все пак да си призная не бих искала да напусна лодката, след като знам, че в гората можем да се натъкнем на неприятелите, които вече срещнахме веднъж. Но нека по-добре вуйчо ми реши този въпрос.

— Мен гората също не ме привлича много — рече Кап, — след като пътят ни по реката е тъй ясен и можем да си плаваме спокойно по течението. Освен това, Следотърсачо, вие говорите само за червенокожите, а забравяте акулите.

— Акулите ли? Че кой е чувал да има акули в гората?

— Да, да, акули, мечки или вълци — не е важно как ще ги наречете, щом могат да хапят.

— За Бога, човече, нима се страхувате от животните, които бродят из американските гори? Дивата котка е опасно животно, признавам, но за опитния ловец е истинска шега да се справи с нея. Да кажете, че се страхувате от мингосите и от тяхната жестокост, разбирам, но да вдигате лъжлива тревога заради някакви си мечки и вълци…

— Лесно ви е да разсъждавате така, Следотърсачо, защото тези животни са ви познати и можете да ги назовете по име, ако ги срещнете. Навикът е много важно нещо. Той прави смел и страхливеца. В тропическата зона имах случай да видя моряци да плуват с часове сред акули, дълги петнадесет-двадесет стъпки, и те се чувствуваха тъй спокойни сред тях, както се чувствува мирянинът сред своите събратя на излизане от църква след неделната служба.

— Това е удивително! — възкликна Джаспър, който още не беше научил най-същественото в своя занаят — да разказва небивалици. — А на мене са ми разправяли, че да попаднеш сред акули, означавало сигурна смърт.

— Забравих да ви кажа, че момчетата винаги носеха със себе си по някой шпил, аншпуг 33 33 Аншпуг — лост за преместване на тежки предмети. — Б. пр. или най-обикновен лост, за да удрят акулите по носа, в случай че започнат да ги безпокоят. Не, нека си призная, не са ми по вкуса нито мечките, нито вълците, макар че ако става въпрос за кита, според мен той не се различава от пушената херинга. Ето защо ние с Мейбъл предпочитаме да си стоим в лодката.

— В такъв случай по-добре е Мейбъл да се премести в моята лодка — додаде Джаспър. — Тя е съвсем празна, а пък и Следотърсача ще се съгласи, че по водата моите очи са по-непогрешими от неговите.

— Напълно съм съгласен, момчето ми! Водата — това е твоето призвание и никой не може да отрече, че си овладял този занаят до съвършенство. Имаш пълното право да смяташ, че дъщерята на сержанта ще бъде в по-голяма безопасност в твоята лодка. С радост бих я задържал при себе си, но съм твърде загрижен за нейната съдба, за да не й дам верен съвет. Приближи лодката успоредно с нашата, Джаспър, за да ти поверя това тъй безценно съкровище.