Джеймс Купър - Следотърсача

— Да, наистина безценно — отвърна младежът и без да губи нито миг, изпълни поръчението на Следотърсача. Мейбъл се прехвърли от едната лодка в другата и седна върху своите вещи, които до този момент съставляваха единственият товар на лодката на Джаспър.

След като всички се настаниха по местата си, лодките се отдалечиха на известно разстояние една от друга и веслата заработиха отново, макар и много предпазливо, за да се избегне всякакъв шум. Разговорът постепенно стихна. Още малко им оставаше, да стигнат до опасния праг и всички очакваха с вълнение и тревога този драматичен момент. Нямаше никакво съмнение, че враговете им щяха да се опитат да стигнат това място преди тях. Но тъй като изглеждаше малко вероятно някой да се осмели да премине прага в непрогледната тъмнина, Следотърсача беше почти убеден, че мингосите ще се настанят на двата бряга с надежда да ги заловят при слизането им от лодките. Той едва ли щеше да се реши да направи онова свое последно предложение, ако не бе сигурен, че ще успее да превърне надеждите за успех на мингосите в сигурно средство за проваляне на техните планове.

Сега всичко зависеше от умението и ловкостта на тези, които направляваха лодките. Ако едно от леките канута се натъкнеше на скала, то щеше или да се разбие, или в най-добрия случай — да се преобърне и тогава всички пътници и по-специално Мейбъл, щяха не само да се изложат на опасностите, които криеше реката, но и неизбежно да попаднат в ръцете на своите преследвачи. Случаят налагаше да бъдат предпазливи и всеки от пътниците беше тъй погълнат от собствените си мисли, че разговорът се свеждаше само до най-необходими забележки.

Лодките продължаваха да се плъзгат безшумно, когато до ушите на пътниците достигна бученето на водата при прага. С усилие на волята Кап се задържа на мястото си при тия зловещи звуци, долитащи от дълбините на мрака, който едва позволяваше да се различат очертанията на гористия бряг и на тъмния свод над главата му. Впечатлението му от преминаването на водопада беше все още тъй живо, че въображението му не само свързваше приближаващата се опасност с главоломния скок, който беше направил същия ден, но повлияно от страха и неизвестността, дори я преувеличаваше. Тук обаче старият моряк грешеше. Прагът на Осуиго — както по своята същност, така и по силата на течението — е чисто и просто един буен пенлив поток, проблясващ сред камъните и плитчините, докато водопадът, както вече го описахме, действително заслужаваше името си.

Мейбъл също не се чувствуваше много спокойна, но необичайната и съвсем нова за нея обстановка и голямото упование във водача на лодката й помагаха да запази самообладание. Тревогата й щеше да бъде много по-голяма, ако по-добре вникнеше в цялата сериозност на положението и ако знаеше колко безпомощен е човекът, дръзнал да се изправи срещу мощта и величието на природата.

— Това ли е мястото, за което споменахте? — попита тя Джаспър, когато ревът на водата за първи път достигна съвсем ясно и отчетливо до слуха й.

— Да, това е, и много ви моля, Мейбъл, доверете се напълно на мен. Ние се познаваме много отскоро, но тук в пустинята човек изживява за един ден толкова, колкото другаде би изживял за много дни. Аз вече имам чувството, че ви познавам от години!

— Аз също ви чувствувам много близък, Джаспър, и напълно се осланям на вашето умение и желанието ви да ми помогнете.

— Добре, ще видим, ще видим! Ех, гледай ти, Следотърсача насочва лодката към самата среда, а коритото на реката е по̀ към източния бряг. Но сега вече едва ли ще ме чуе. Дръжте се здраво за лодката и не се бойте от нищо.

В следващия миг бързото течение ги увлече към прага и в продължение на три или четири минути девойката, по-скоро смаяна, отколкото уплашена, не виждаше нищо освен една лъскава разпенена пелена и чуваше само грохота на водата. Двадесетина пъти лодката заплашваше да се блъсне в някоя от искрящите къдрави вълни, които се различаваха съвсем ясно дори в напрегнатата тъмнина, но всеки път се изплъзваше невредима, изтласквана от силната ръка на младежа, който я направляваше. Само веднъж Джаспър загуби власт над крехкото кану и то се завъртя на едно място, но с отчаяни усилия той успя да го овладее отново и да го върне в желаната посока. Скоро Джаспър бе възнаграден за голямото напрежение — лодката заплава в спокойните дълбоки води по-долу от прага, вън от всяка опасност, без да е загребала дори една шепа вода.

— Всичко се свърши, Мейбъл — радостно извика младежът. — Опасността мина и сега вече можете да се надявате, че още тази нощ ще се срещнете с баща си.