Джеймс Купър - Следотърсача

— Нямате ли лотове? — прекъсна го Кап.

— Имаме, но те не ни помагат много, затова рядко ги спускаме.

— А диплотове 31 31 Диплот — лот за измерване на по-големи дълбочини, снабден с 20–30 килограмова тежест. — Б. пр. нямате ли?

— Чувал съм за такова нещо, но да си призная, никога не ми е попадало пред очите.

— Хиляди дяволи! Кораб без диплот! Не, младежо, вие нямате никакво право да се наричате моряк. Къде се е чуло моряк да не е виждал диплот?

— Не съм се хвалил с някакви особени знания и ловкост, мастър Кап…

— Освен тази да преминаваш водопади, Джаспър. Освен тази да преминаваш водопади и прагове — намеси се в негова защита Следотърсача. — Длъжен сте да признаете, мастър Кап, че там той проявява известно умение. Според мен всеки човек трябва да бъде порицаван или хвален в зависимост от призванието и способностите му. И ако мастър Кап се оказа напълно безпомощен при преминаването на водопада Осуиго, то аз съм уверен, че в открито море той е в стихията си, не би имало нищо чудно, ако Джаспър се окаже безпомощен в открито море, но аз не забравям, че неговият точен поглед и вярна ръка са незаменими при преминаването на водопади.

— Но Джаспър ще бъде много полезен и в открито море — възкликна Мейбъл така разпалено, че ясният и мелодичен глас прозвуча необичайно силно сред тържествената тишина. — По-точно искам да кажа, че човек, който е толкова полезен тук, не може да не бъде полезен и там. Макар че според мен вуйчо ми го превъзхожда с познанията си в корабоплаването.

— Добре, добре, поддържайте се един друг в невежеството си — отвърна й Кап подигравателно. — Ние моряците тъй рядко оставаме на сушата, че вие все имате превес над нас и никога не ни отдавате дължимото. Но когато стане нужда да ви защитаваме или да ви пренасяме разни товари през морето, тогава ни търсите.

— Но вуйчо, жителите на сушата не нападат нашите брегове, така че моряците се сражават с моряци.

— Ти пак с твоите глупости! А къде е неприятелската войска, която слезе в нашата страна? Къде са французите и англичаните, позволи ми да те попитам, племеннице?

— Да, къде са наистина? — възкликна Следотърсача. — Това най-добре ще ви кажат тези, които живеят в гората, мастър Кап. Често съм проследявал пътя им по измитите от дъжда кости и много години след като дори и споменът за тези хора и за тяхното високомерие и гордост е изчезнал, откривах следите им по техните гробове. Останките на генерали и войници, пръснати по нашата земя, ясно говорят за това, докъде могат да доведат човека славолюбието и желанието да стане нещо повече от себеподобните си.

— Трябва да ви кажа, Следотърсачо, че понякога изказвате много странни възгледи за човек, който изкарва хляба си с оръжието и който от миризмата на барута е забравил мириса на чистия въздух и още със ставането си сутрин хуква да гони врага.

— Ако мислите, че прекарвам живота си във война със себеподобните, значи не ме познавате. Живее ли в леса или в пограничните райони, човек трябва да се съобразява с обстоятелствата и да е готов на всичко. Но затова аз не нося никаква отговорност, защото съм само един обикновен ловец, разузнавач и водач. Моето истинско задължение е да ловя дивеч за армията, както при война, когато и аз участвувам в походите, така и в мирно време. По-точно, числя се на служба при един офицер, който живее в колониите, но там никога няма да го последвам. Не, моето призвание не е да воювам и да проливам кръв, защото по характер съм миролюбив и състрадателен, но и на мен, както на всички, неизбежно ми се налага да се срещам гърди срещу гърди с противника. Колкото до мингосите, гледам на тях като змии — гадини, които трябва да смачкаш с тока си, щом ти се удаде случай.

— Добре, добре, очевидно съм се заблудил. Мислех, че сте от редовната войска и че имате същите задължения като корабния топчия. Но вземете например моя зет. Той е войник от шестнадесетгодишна възраст и все още продължава да твърди, че неговият занаят е толкова достоен за уважение, колкото и моряшкият. А аз считам за излишно да споря с него по този въпрос.

— Баща ми още от малък е възпитан да смята тази професия за благородна — намеси се Мейбъл, — понеже и неговият баща е бил войник.

— Да, да — потвърди Следотърсача, — сержантът има наистина най-големи заложби в тази област и гледа на света само през дулото на своята пушка. Той смята например, че кралската карабина има по-големи преимущества пред двуцевната ловджийска пушка. Ето до какво заблуждение довежда дългият навик, а предубеждението е може би най-разпространеният недостатък на човешката природа.