Джеймс Купър - Следотърсача

— Мейбъл е права и е напълно достойна да бъде дъщеря на честния Томас Дънъм — обади се Следотърсача. — Ех, мило момиче, колко пъти двамата с баща ви сме настъпвали срещу противника и във фланг, и в тил, през нощи, по-непрогледни от тази, рискувайки всеки миг да попаднем в засада. Аз стоях до него, когато го раниха в рамото, и когато се видите, той ще ви разкаже как успяхме да преплуваме реката и как той спаси скалпа си.

— Той вече ми е разказвал — отвърна Мейбъл по-живо, отколкото позволяваше сегашното им положение. — Той ми е писал в писмата си за всичко това и аз ви благодаря от все сърце, че сте му помогнал. Бог ще ви възнагради, Следотърсачо, и, знаете ли, няма отплата, която признателната дъщеря да не е готова с радост да даде на спасителя на своя баща.

— Да, да, така постъпвате вие, благородните и чистосърдечни същества! Срещал съм няколко като вас и преди, а за други само съм слушал. Самият сержант често ми е разказвал за младежките си години, разказвал ми е как се е мъчил да спечели майка ви, колко пречки и разочарования е срещнал, докато най-после успял.

— Майка ми умря много рано и не можа да му се отплати за страданията, които той е преживял заради нея — каза Мейбъл с разтреперан глас.

— Да, и това ми разправи. Честният сержант не скри нищо от мене, макар да е доста по-възрастен. Ние така се сближихме по време на нашите скитания, че той гледаше на мен като на свой син.

— А може би сержантът с радост би приел да му станеш син, Следотърсачо — пошегува се Джаспър, но с такъв хриплив глас, че думите му съвсем не прозвучаха шеговито.

— Дори да е така, Сладка вода, какво лошо има в това? Той ме познава добре, знае какъв съм, когато тръгна по горската пътека да търся следи, виждал ме е неведнъж да заставам лице с лице с френците. Понякога си мисля, момче, че всички ние трябва на всяка цена да си потърсим жени. Когато човек живее постоянно в гората и не се занимава с друго, освен да преследва врага си и дивеча, накрая изгубва навика да общува със себеподобните.

— Всичко, което видях досега — възрази Мейбъл, — ме кара да мисля, че тези, които живеят дълго време в гората, не успяват да усвоят пороците и лицемерието на градските жители.

— Трудно е да живееш в такава непосредствена близост с Бога, Мейбъл, и да не почувствуваш силата на неговата доброта. Случвало ми се е да присъствам на богослужения в гарнизонната църква и съм се старал да присъединя своя глас към общите молитви, както подобава на един добър войник, защото, макар и да не съм зачислен към войските на английския крал, участвам в сражения и служа на неговото дело. И неведнъж съм се опитвал да славя Бога заедно с другите според гарнизонния порядък, но никога в душата ми не са се събуждали възвишените чувства и искрената радост, които изпитвам в гората, когато съм сам с Бога. Там ти се изправяш лице с лице със Създателя си. Всичко наоколо ти е тъй свежо и красиво, сякаш току-що е излязло изпод ръката му, и никой не ти досажда с църковни догми и нравоучителни беседи, които само сковават душата. Не, не, истинският храм е гората. Там мислите са свободни и се възвисяват по-високо и от облаците.

— Вие казвате самата истина, Следотърсачо — рече Кап, — и тя е позната на всеки, който дълго живее в самота. Нима моряците не са тъй религиозни и добродетелни, само защото често остават сами с Провидението далеч от грешната земя. Да не ви казвам колко пъти съм стоял на вахта някъде около Екватора или в Южния океан под осеяното с огънчета нощно небе — това е часът, драги мой, когато човек определя посоката си по пеленга 27 27 Пеленг — ъгълът между посоката на компасната стрелка и посоката, по която се вижда наблюдаваният предмет или се чува звук. — Б. пр. — и съм размишлявал за греховете си. Връзваш, връзваш напречните върви, докато вантите 28 28 Ванти — дебели въжета, поддържащи мачтата и свързани помежду си с напречни върви. — Б. пр. и талрепите 29 29 Талреп — приспособление за разхлабване и затягане на вантите. — Б. пр. на съвестта ти не заскърцат от напрежение. Напълно съм съгласен с вас, Следотърсачо: къде другаде ще намериш вярващ човек, ако не в морето или в леса?

— Доколкото знам, вуйчо, моряците не се ползват с името на особено благочестиви хора.

— Чиста клевета, момичето ми! По-добре попитай моряка какво е истинското му мнение за тия, които живеят на сушата — свещеници и други — и тогава ще разбереш кой какъв е. Едва ли за някое друго съсловие е създадена такава невярна представа в това отношение, както за моряците. И то защото не си стоят у дома, за да се защитават и да плащат на свещениците полагаемия им се данък. Те може би не познават задълбочено църковните догми, както някои хора от сушата, но що се отнася до същността на християнството, моряците далеч превъзхождат останалите.