Джеймс Купър - Следотърсача

Това спиране увеличаваше опасността да бъдат разкрити двамата приятели, и по-специално Джаспър, макар че той бе имал благоразумието да хвърли шапката си на дъното на лодката и — тъй като беше гол до кръста като всички останали — фигурата му едва ли щеше да привлече вниманието на някого. Това, че се намираше при кърмата на кануто, също помагаше да остане незабелязан, тъй като погледите на ирокезите съвсем естествено бяха насочени напред. Но положението на Чингачгук не беше такова. Смелият войн беше в буквалния смисъл на думата обкръжен от своите смъртни врагове и не можеше да направи и най-малкото движение, без да се докосне до някой от тях. Въпреки това, външно той с нищо не издаваше вълнението си, макар че всичките му сетива бяха нащрек и беше готов всеки момент да побегне или да нанесе смъртоносен удар, ако му се отдадеше такава възможност. Той нито веднъж не си позволи да се обърне назад, от страх да не бъде открит, и с упоритото търпение на индианец изчакваше момента, когато щеше да се наложи да действа.

— Нека всички мои млади войни освен тези, които не са на двата края на кануто, преплуват до брега и приготвят оръжието си — разпореди се вождът на ирокезите. — Двамата, които остават, ще изтласкат лодката напред.

Индианците мълчаливо се подчиниха и оставиха Джаспър на кърмата, а индианецът, който беше намерил лодката — на носа на лекото кану. Чингачгук се гмурна така дълбоко във водата, че тези, които минаха покрай него, не го забелязаха. От плисъка на водата, от размахването на ръцете и подвикванията скоро стана ясно, че четиримата индианци вече плуват към брега. Щом се увери в това, делауерът изскочи от водата, зае предишното си място и реши, че моментът за действие е настъпил.

Друг на мястото на Чингачгук, с по-малко самообладание от неговото, навярно би нанесъл смъртоносния удар веднага, но той знаеше, че зад тях на прага на реката има още ирокези и като опитен войн не искаше да се подхвърля на ненужен риск. Той остави индианеца, който държеше носа на лодката, да навлезе в дълбоката вода и тримата заплуваха към източния бряг. Но вместо да помагат на ирокеза, щом усетиха напора на стремителното течение, Джаспър и делауерът започнаха да забавят движението на лодката. Разбира се, те не действаха прибързано и непредпазливо като някой бял човек, който би се решил на подобна хитрост, а бавно и последователно, тъй че ирокезът, който плуваше напред, си мислеше, че се бори със силното течение. Под влиянието на тези противодействащи сили лодката естествено се понесе надолу по течението и след по-малко от минута се намери в най-дълбоките води на реката, съвсем близо до прага. Едва тук ирокезът откри, че някаква необяснима сила пречи на лодката да се движи тъй бързо, както би трябвало, обърна се назад и разбра, че всъщност се бори не с течението, а срещу усилията на спътниците си.

Някакво вътрешно чувство, втората природа, която се поражда у човека от дългия навик, подсказа на ирокеза, че се намира сред врагове. Той изведнъж скочи върху делауера и го сграбчи за гърлото. Двамата противници изоставиха лодката на произвола и се вкопчиха един в друг като същински тигри. Те се бореха на живот и смърт сред непрогледния мрак на нощта и сред бясната водна стихия, забравили всичко друго освен взаимната си вражда и желанието всеки да победи смъртния си враг.

Сега Джаспър остана пълен господар на лодката. Тласкана от лекия ветрец и от въртенето, предизвикано от двамата борещи се, тя полетя напред като перо. Първата мисъл на младежа, като слушаше тежкото дишане на противниците, които се бяха вкопчили един в друг, беше да отплува обратно и да помогне на делауера, но завладяването на лодката му се стори много по-важно, затова колкото може по-бързо се отправи към западния бряг. Скоро се добра до него и след кратко търсене откри очакващите го с нетърпение приятели. Намери дрехите си, облече се и с няколко думи им разказа в какво положение е оставил делауера и по какъв начин е успял да се добере до лодката.

Дълбока тишина последва обясненията на Джаспър. Всички напрегнаха слух с напразната надежда да доловят някакъв звук, който би им подсказал крайния резултат от борбата между двамата индианци или нейния ход, ако тя все още продължаваше. Но се чуваше само еднообразният неспирен рев на потока. Ирокезите на отсрещния бряг умишлено се спотайваха и не даваха никакъв признак на живот.

— Вземи това гребло, Джаспър — каза Следотърсача привидно спокойно, макар спътниците му да доловиха в гласа му повече тъга от всеки друг път, — и ни следвай с твоята лодка. Неблагоразумно е да седим повече тук.