Джеймс Купър - Следотърсача

— Помисли си добре, Мейбъл — продължи Следотърсача, — това не е шега! Трябва ли да се омъжиш за един, когато мислите и мечтите ти са отправени към друг. Ние с Джаспър говорихме за това откровено, като стари приятели. Макар и да знаех, че на много неща в живота двамата гледаме по един и същи начин, никога не съм мислил, че и тук нашите възгледи ще съвпаднат напълно, както се разбра, когато открихме един на друг чувствата си към теб. Джаспър ми каза, че се е влюбил в теб от пръв поглед, че не е срещал по-хубаво момиче, че гласът ти звучи в ушите му като шуртенето на бистър поток, че като гледа платното на кутера, си представя твоята рокля, развята от вятъра, че нощем сънува смеха ти, че неведнъж е скачал от леглото, защото все му се струвало, че някой иска да те открадне от „Вихър“, където уж живееш. Освен това момчето ми призна, че често плаче, само като си помисли, че ще принадлежиш на друг.

— Джаспър?

— Това е самата свята истина, Мейбъл, и трябва да я знаеш. А сега стани и избирай между двамата. Вярвам, че Сладка вода те обича не по-малко, отколкото аз. Той иска да ме убеди, че те обича повече, но аз не го допускам, защото мисля, че не е възможно. И все пак признавам, че младежът ти е предан искрено и ти си длъжна да го изслушаш. Сержантът ми поръча да бъда твой защитник, а не тиранин. Аз му обещах да бъда не само твой мъж, но и твой баща, а никой любещ баща няма да откаже на дъщеря си правото на избор. Стани, Мейбъл, и изрази волята си свободно, все едно че аз съм сержантът. Твоето щастие е най-важното нещо за мен.

Като махна ръце от лицето си, Мейбъл стана и се обърна към двамата мъже. Гъстата руменина, която бе заляла лицето й, говореше не толкова за момичешка свенливост, колкото за голямото напрежение на чувствата й.

— Какво искаш от мене, Следотърсачо? — попита тя. — Аз обещах на моя баща да те слушам във всичко.

— Тогава чуй какво искам. Ето пред теб стоя аз, дивият обитател на горите, неукият, на когото се иска да има повече, отколкото заслужава. Но аз ще се постарая да бъда справедлив и към двете страни. Първо, по отношение на чувството ни към теб нашите шансове са еднакви. Джаспър твърди, че неговото чувство е по-силно, но аз не мога да се съглася с това, защото го смятам за невъзможно, иначе честно бих признал преимуществата му. И така, в този пункт сме равни, Мейбъл. А сега нека започнем от мен, защото съм по-старият. Първо ще кажа това, което говори в моя полза, а после ще се спра и на недостатъците. Като ловец нямам равен на себе си в района на нашите войски. Ако у дома се случи да няма еленово или мечо месо, да не говорим за птиците и рибата, това би станало само по причини, зависещи от природата, или по-просто казано — от волята на Провидението, а не по моя вина. С една дума, моята жена едва ли някога би изпитала глад. Но аз съм невежа, дивак. Наистина зная няколко езика, но лошо говоря на родния. Освен това съм много по-стар от теб, Мейбъл, а това, че съм бил дълги години приятел на баща ти, не е голямо достойнство в твоите очи. Нямаше да бъде лошо, ако бях и малко по-красив, но всички сме такива, каквито ни е създала природата, и е безсмислено човек да съжалява за външността си освен в някои по-особени случаи. Ако съберем всичко, Мейбъл — възрастта, външността, образованието, навиците, — струва ми се, че не съм ти еш или по-просто казано, не съм за тебе. И аз още сега бих се отказал от всякакви надежди, ако нещо не притиска сърцето ми — нещо, от което не е лесно да се освободя…

— Следотърсачо! Благородни, великодушни Следотърсачо! — възкликна Мейбъл, като хвана ръката му и я целуна с искрено благоговение. — Ти си несправедлив към себе си! Ти забравяш баща ми и своето обещание! Ти не ме познаваш!

— А Джаспър — продължи Следотърсача, като не се поддаваше на ласкавите думи на младото момиче и не позволяваше да го разколебаят — е съвсем друга работа. По отношение на обичта към жената и осигуряването на прехраната нашите възможности са равни; той е сръчно, грижливо и работливо момче. Но е и образован, знае френски, чете много, при това книгите, които, както се досещам, се харесват и на теб, винаги ще те разбере, което аз не мога да кажа за себе си за съжаление.

— Е, и какво? — нетърпеливо го прекъсна Мейбъл. — Защо трябва да говорим за това? Защо изобщо водим тоя разговор?

— Освен това умее да изразява мислите си красиво, както аз никога няма да мога. Ако има нещо на света, за което съм способен да говоря убедително и смело, това си ти, Мейбъл, а в нашия последен разговор Джаспър и тук ме сложи в джоба си, дори съвсем ме посрами. Той ми говори колко си простодушна, какво добро и отзивчиво сърце имаш, как презираш тщеславието; могла си да се омъжиш за офицер — казваше той, но за теб главното са чувствата и ти предпочиташ да последваш гласа на сърцето си, отколкото да станеш жена на полковник. Каза ми такива неща за теб, че стопли душата ми: и за това, че си красива, но най-малко мислиш за красотата си; че твоите движения са естествени и грациозни, като движенията на бягаща кошута, макар и ти да не го подозираш; че имаш точни и разумни възгледи, добро и великодушно сърце…