Джеймс Купър - Следотърсача

— Безспорно кралят, мастър Кап. Той е повел тази война, следователно той трябва да носи и грижата за нея.

— А ние сме само шестима! На приказки всичко е лесно. Вас ще ви изпратим на брега, за да не позволите на неприятеля да слезе, Мейбъл ще вземе ролята на стрелковото отделение и ще разбива врага, ако не с друго, поне с езика си, а жената на войника — ролята на рогатките, за да възпира кавалерията, капралът ще удържа околния ров, опасващ блокхауса, тримата войници ще заемат петте колиби, а аз — блокхауса. Да, да, картинно умеете да разказвате, поручик, трябваше да станете художник, а не войник!

— Не, аз чисто и просто ви представих нещата такива, каквито би трябвало да бъдат. Това, че нямаме достатъчно хора, за да проведем този план, не е моя вина, а вина на министрите на негово величество.

— Но ако неприятелят наистина се появи — попита Мейбъл загрижено, като си спомни за гостенката, която я чакаше, в колибата, — какво ще трябва да правим тогава?

— Моят съвет е да се опитаме да последваме примера на прочутия гръцки историк Ксенофонт 70 70 Ксенофонт (около 435–355 пр. н. е.) — древногръцки историк и философ, взел участие в похода на претендента за персийския престол Кир Млади срещу по-големия му брат Артаксеркс, В прочутата си книга „Анабазис“ той е описал отстъплението на десет хиляди гръцки наемници на Кир през цяла Мала Азия. — Б. пр. , очарователна Мейбъл.

— Доколкото разбирам, вие имате предвид отстъплението, така ли?

— Вашият здрав разум веднага схвана смисъла на предложението ми, млада госпожице. Знам, че вашият достопочтен баща даде някои указания на капрала относно средствата за отбрана и мерките, които според него би трябвало да се вземат, в случай че французите открият местоположението на поста, Но уважаемият сержант, макар да е ваш баща и човек отличен при изпълнението на дълга си, не е все пак нито лорд Стеър, нито пък херцог Марлборо. Не мога да отрека заслугите на сержанта в неговата област, но в същото време не мога и да преувеличавам качествата му и да го сравнявам с хора, които може би в по-малка степен все пак го превъзхождат. Когато е издавал тези разпореждания, сержант Дънъм се е ръководил преди всичко от чувствата вместо от ума си, а ако постът попадне в ръцете на французите, отговорността за това ще падне върху онзи, който е наредил да се установи пост на това място, а не върху този, който е имал задължението да го отбранява. Един добър, опитен командир, каквито и планове за отбрана да има, никога не бива да пренебрегва съответните мерки за отстъпление в случай, че французите и техните съюзници слязат на острова, и аз бих посъветвал мастър Кап, адмиралът на нашата флота, ако мога така да се изразя, да държи една готова лодка и да евакуира острова, ако се наложи. Голямата лодка, която ни оставиха, има предостатъчно платна и ако я изтеглим по-близо и я привържем ей там, под онези храсти, ще имаме възможност всяка минута да отплаваме и сама ще видите, Мейбъл, че ще трябва да изминем само някакви петдесет ярда по пролива, между другите два острова, за да се скрием от погледа на тези, които евентуално биха дошли да ни търсят тук.

— Всичко, което казвате, е съвсем вярно, мистър Мюр, но не могат ли самите французи да се появят от тази посока? Ако мястото е толкова удобно за отстъпление, защо да не е удобно и за нападение?

— От тях не може да се очаква такава съобразителност — отвърна Мюр, като се огледа крадешком и малко разтревожено наоколо си. — Не, не, от тях съобразителност не чакай. Те са празноглави хора, тези французи, и обикновено нападат напосоки, така че, ако изобщо се появят, можем да ги очакваме от другата страна на острова.

Разговорът стана несвързан, но все се въртеше около възможностите за едно нападение и как най-добре да бъде отблъснато.

Мейбъл вече почти не слушаше, макар да беше останала изненадана, че поручик Мюр, който минаваше за храбър офицер, може така открито да препоръчва отстъпление; на нея това й се струваше двойно престъпление, защото с отбраната на острова беше натоварен баща й. Мисълта й обаче дотолкова беше заета с гостенката, че при първия удобен момент тя стана от масата и побърза да се върне в колибата. Като залости внимателно вратата и се увери, че перденцето пред малкото прозорче е спуснато, Мейбъл изведе Юнска роса или просто Роса, както обикновено я наричаха, в предната стая и с поведението си й показа благосклонното отношение и доверието си в нея.

— Радвам се да те видя, Роса — каза Мейбъл с чаровния си глас и й се усмихна ласкаво, — много се радвам да те видя! Но какво те накара да дойдеш тука и как успя да намериш острова?