Джеймс Купър - Следотърсача

— Ето каква е лисицата — възкликна Следотърсача, когато Мейбъл разказа края на баснята, — също като мингосите, вероломни и хитри, по това си приличат тези гадини. Колкото до гроздето, тук в нашия, край то въобще си е кисело, дори за тези, които могат да го достигнат. А на онези, които не могат да го достигнат, то естествено им се струва още по-кисело. Ето например, мисля си, моят скалп трябва да изглежда много кисел на мингосите.

— За това, че гроздето е кисело, няма да се оплакваме ние, дъще моя, а мистър Мюр. Но ти наистина не желаеш да се омъжиш за този човек, нали, Мейбъл?

— Да желае? Тя? — намеси се Кап. — Не, не, та той не е и войник, нищо не е! Приказката за зеленото грозде чудесно му приляга.

— Засега изобщо не смятам да се омъжвам, скъпи татко и скъпи вуйчо, за когото и да било, много ви моля да говорим колкото се може по-малко по този въпрос. Но и да смятах да се омъжвам, струва ми се, че едва ли бих се спряла на човек, който е опитал вече щастието си с три или четири жени.

Сержант Дънъм кимна към Следотърсача, сякаш искаше да каже: „Ето, виждаш ли как стоят нещата!“ — после, съобразявайки се с молбата на дъщеря си, промени темата на разговора.

— Нито на теб, Мейбъл, нито на теб, братко Кап — подхвана той, — имам законно право да предам командването на малкия гарнизон, който ще остане на острова. Но вие можете да давате съвети и да оказвате влияние. Официално на моето място ще остане капрал Макнаб и аз се постарах, доколкото можах, да му внуша чувство за собствено достойнство, за да не вземе да се подчинява много пред висшия чин на поручик Мюр, който е дошъл тук като доброволец и няма право да се бърка в служебната ни работа. И аз много те моля да поддържаш капрала, братко Кап, защото наруши ли интендантът веднъж устава на експедицията, после ще иска да командва не само Макнаб, но и мене.

— Особено ако Мейбъл го сложи на място, докато теб те няма. Ти, надявам се, ще оставиш всичко, което е във водата, под мое разпореждане, нали? Да не ти казвам каква ужасна бъркотия настъпва от недоразуменията между главнокомандващите по суша и по вода.

— Единственият главнокомандващ тук, братко Кап, ще бъде капралът. От историята знаем, че разделението на властта винаги води до недоразумения, а пък аз искам да избегна тази опасност. Капралът ще командва, ти ще даваш съвети, особено по въпросите, свързани с лодките; смятам да ви оставя една лодка, за да ви осигуря средство за отстъпление, в случай че стане нужда. Познавам капрала добре — той е храбър човек и добър войник, на него спокойно можеш да разчиташ, ако успееш да го опазиш от чашката. Но той все пак е шотландец и лесно може да се поддаде на влиянието на интенданта, затова искам и ти, и Мейбъл да сте нащрек.

— Но защо ни оставяш тук, татко? Аз дойдох толкова отдалече, за да ти бъда утеха, не мога ли да те придружа и по-нататък?

— Добро момиче си ти, Мейбъл, истинска Дънъм! Но трябва да останеш да ме чакаш тук. Ще напуснем острова утре преди зазоряване, за да не може никое любопитно око да забележи как излизаме от нашето прикритие. Ще вземем с нас две от големите лодки, а третата и кануто ще оставим на вас. Трябва да излезем на протока, който французите използват, за да превозват тежко натоварените лодки със стоки за индианците, отправени към Фронтеняк. Може би ще се наложи да седим и да чакаме цялата седмица, за да ги заловим.

— А книжата ти в ред ли са, братко? — попита с безпокойство Кап. — Ти, разбира се, знаеш, че да заловиш кораб в открито море, се смята за пиратство, ако нямаш съответен документ, с който се разрешава било на държавен, било на частен въоръжен кораб да извършва подобни набези.

— Имах честта да получа от полковника звание старши сержант на 55-и полк — отвърна сержантът, като се изпъна с достойнство, — а това ще бъде достатъчно дори за френския крал. Ако не стигне, имам у себе си писмената заповед на майор Дънкън.

— Значи нямаш документи, които ти дават право на това?

— Други документи нямам, но смятам, че и тези ще бъдат достатъчни. Изключително важно за интересите на негово величество в тази част на света е тези лодки да бъдат заловени и откарани в Осуиго. Те са натоварени с одеяла, разни дрънкулки, пушки, патрони — с една дума всичко, което е нужно на французите, за да подкупят своите индиански съюзници, за да извършват престъпните си дела, потъпквайки светата ни вяра и нейните заповеди, законите на човечността и всичко, което ни е скъпо. Като им отнемем тези товари със стоки, ние ще разстроим плановете им и ще спечелим време, защото те няма да могат да получат други товари през океана тази есен.