Джеймс Купър - Следотърсача

Следотърсача изгледа въпросително интенданта. Естествено, много му се искаше да знае какво е мнението на Мейбъл за него, но вродената му деликатност и честолюбие не му позволяваха да разпитва какво са говорили за него. Мюр обаче никак не се смути от сдържаността и чувството за собствено достойнство, проявени от ловеца. Знаейки, че има пред себе си един честен и простодушен човек, той реши да се възползва от доверчивостта му, за да се избави от съперничество. Като разбра, че скромността му е по-силна от любопитството, той побърза да продължи:

— Все пак трябва да знаеш какво мисли тя за тебе, Следотърсачо, всеки трябва да знае какво говорят за него приятелите и близките му. И за да ти докажа уважението си към тебе и чувствата ти, ще ти разкажа с няколко думи това, което чух. Знаеш сам какъв лукав и присмехулен става погледът й, когато реши да уязви чувствата на някого.

— В нейните прекрасни очи, поручик Мюр, аз съм виждал само нежност и доброта, макар понякога от тях да блика и смях. Да, неведнъж съм ги виждал да се смеят, вярно е, но този смях винаги е бил сърдечен и добродушен.

— Да, да, тъкмо така беше и този път, очите й бяха изпълнени с несдържан смях и както се беше развеселила, изведнъж възкликна… надявам се, че няма да оскърбя твоите чувства, Следотърсачо!

— Не зная, интенданте, не зная! Мнението на Мейбъл е по-важно за мене от мнението на който и да било друг.

— В такъв случай по-добре е да не ти предавам думите й, по-добре е да ги премълча. Защо всъщност човек трябва да казва на някого какво говорят приятелите му за него, още повече, когато казаното от тях не е било особено ласкаво и би могло да го обиди. Аз повече нито дума няма да спомена по този въпрос.

— Не мога да те накарам да говориш, интенданте, щом не желаеш и може би ще бъде по-добре да не узнавам мнението на Мейбъл, след като разбрах от намека ти, че то не е в моя полза. Ех, да можехме да бъдем такива, каквито искаме, а не такива, каквито сме всъщност, то и характерът ни и образованието, и външността ни дори биха били други. Човек може да бъде груб и недодялан, и необразован и пак да бъде щастлив, ако не съзнава недостатъците си. Но е тежко да видиш собственото си несъвършенство в пълна светлина, и то в момент, когато най-малко желаеш.

— Ето това е умна мисъл, rationale, както казват французите. Тъкмо това говорех на Мейбъл, когато тя неочаквано ме остави и побягна. Забеляза ли я как припна, когато ти се появи?

— Как мога да не забележа — отвърна Следотърсача с дълбока въздишка и вкопчи пръсти в цевта на пушката си с такава сила, че те едва не смазаха желязото.

— Как можеш да не забележиш, разбира се, та то беше направо очебийно — да, това е точно думата и по-добра от нея в речника няма да намериш, ако щеш да ровиш в него цял час. И все пак трябва да узнаеш, Следотърсачо, и аз не виждам основателна причина да те лиша от правото ти да узнаеш — тази кокетка хукна да бяга, защото не желаеше, да чуе това, което щях да й кажа в твоя защита.

— И какво можеше да кажеш в моя полза, интенданте?

— Аз, разбира се, щях да се ръководя от обстоятелствата, приятелю. Нямах намерение да се впускам в общи разсъждения, а да опровергавам всяко нейно обвинение поотделно. Ако тя ми кажеше, че си недодялан и груб жител на границата, можех да й кажа, нали разбираш, че това се дължи на суровия и примитивен живот, който си принуден да водиш тук, тогава цялото й обвинение щеше да отпадне, ако, разбира се, провидението не я е лишило съвсем от справедливост.

— И ти каза ли й всичко това?

— Не мога да се закълна, че точно тези бяха думите ми, но смисълът беше такъв. Момичето проявяваше нетърпение и не желаеше да изслуша и половината от това, което имах да й казвам. Побягна, както ти сам можа да видиш, сякаш мнението й за тебе вече е съвсем оформено и тя не желае да чуе нито дума повече. Боя се че то вече е окончателно запечатано в съзнанието й.

— Да, и аз се боя от това, интенданте. Баща й действително е сбъркал. Да, да, сержантът е изпаднал в ужасно заблуждение.

— Е добре, приятелю, но има ли смисъл да хленчиш заради това и да проваляш доброто си име, което толкова дълги години си се стремил да създадеш? Мятай си пушката на рамо, тя поне никога не ти изневерява, и хайде в горите. Защото нито една жена на света не заслужава да измъчва човек сърцето си заради нея, повярвай ми, зная го от собствен опит. Поучи се от човек, който е имал две жени и познава нежния пол — жените всъщност съвсем не са такива, каквито ние си ги представяме. А пък ако искаш да унизиш Мейбъл, то едва ли на друг отхвърлен поклонник би му се представил такъв блестящ случай, какъвто на тебе ти се представя.