Джеймс Купър - Следотърсача

Мейбъл се настани в колибата, определена за сержанта, с чисто женска грижливост и умение се зае да подреди простото домакинство и — доколкото позволяваха условията — създаде удобства и уют за себе си и за баща си. За да се пести труд, в една от колибите, специално определена за тази цел, устроиха обща трапезария за сержанта и помощниците му, а готвенето предоставиха на жената на войника. По такъв начин в колибата на сержанта, най-хубавата от всички на острова, нямаше да се върши никаква мръсна домакинска работа и това даде възможност на Мейбъл да прояви отличния си вкус и женско умение. За първи път откакто беше дошла на границата, девойката се чувстваше горда със своя дом. След като привърши с тези важни задължения, тя излезе да се разходи из острова и тръгна по една пътека, която през живописната поляна я отведе до единственото необрасло с храсталаци място на брега. Там тя се спря и загледана в прозрачната и ненабраздена от нито една вълничка вода, се замисли над своето ново положение. С удоволствие и вълнение възстановяваше в паметта си приключенията, през които тъй неотдавна беше минала, и градеше предположения за онези, които я очакваха в бъдеще.

— Как добре хармонира прелестта ви с това прекрасно място, мис Мейбъл — каза Дейвид Мюр, появявайки се неочаквано до нея. — Но все пак мога спокойно да заявя, че вие сте по-красива.

— Ако ви кажа, че не обичам да слушам комплименти, отправени по мой адрес, сигурно няма да ми повярвате, но затова пък искам да ви уверя, че ако благоволите да поразговаряте с мен за по-сериозни неща, може би ще успея да ви докажа, че имам достатъчно ум, за да ги проумея.

— Какво говорите, прелестна Мейбъл, та вашият ум е шлифован като дулото на войнишки мускет и мислите ви са дори прекалено изискани и умни, за да бъдат споделяни с един нещастник, който вместо да стои където му е мястото и да попълва знанията си, вече четири години живее тук, на тази граница и предъвква старото, което знае. Но вие не съжалявате, доколкото разбирам, млада госпожице, че красивото ви краче отново е стъпило на твърда земя?

— До преди два часа и аз самата мислех така, но сега „Вихър“ изглежда толкова красив между дърветата, че струва ми се, почти съжалявам, задето не се намирам вече между пътниците му.

Като каза това, Мейбъл размаха кърпичката си в отговор на поздрава на Джаспър, който не свали очи от нея, докато белите платна на кутера не завиха край носа и не се скриха зад зелената завеса от листа.

— Ето че отплаваха, но аз не бих казал, че и радостта отплава с тях, и все пак дано Бог им помогне да стигнат благополучно, защото без тях рискуваме да прекараме зимата на този остров. Впрочем има и една друга възможност — да попаднем в Квебекската крепост. Този Джаспър, Сладката вода, е много чудато момче. В гарнизона са се получили лоши сведения за него, които аз с прискърбие научих. Вашият достоен баща и почти толкова достойният ви вуйчо нямат особено добро мнение за него.

— Неприятно ми е да чуя всичко това, мистър Мюр, но се надявам, че времето ще разсее техните подозрения.

— Да можеше времето да разсее и моите, прекрасна Мейбъл — с угоднически тон отвърна интендантът, — не бих завиждал дори на главнокомандващия. Мисля, че ако изляза в оставка, вашият баща непременно ще заеме моето място.

— Ако моят скъп баща е достоен да заеме вашето място, мистър Мюр — отвърна девойката с лукава усмивка, — то, струва ми се, вие със същия успех бихте могъл да заемете неговото.

— Ама че шега! Нима искате да ме понижите до подофицерски чин, Мейбъл?

— Ни най малко, сър, съвсем нямах предвид армията, когато споменахте за оставката си. Мислите ми бяха по-егоистични, помислих си за това, колко много ми напомняте на моя скъп баща с вашия опит и мъдрост и с какъв успех бихте могъл да заемете мястото му на семеен глава.

— Само като младоженец, прелестна Мейбъл, но не и като баща и почетен глава на семейство. Разбирам за какво намеквате и ми е забавно да слушам остроумните ви забележки. Остроумието на младите девойки ми се нрави, стига то да не граничи с дързост… Но да си кажа истината, Следотърсача е голям чудак.

— За него трябва да говорите или истината, или нищо. Следотърсача е мой приятел, мой много добър приятел, мистър Мюр, и няма да позволя на никого да говори лошо за него, без да го опровергая.

— Не искам да кажа нищо лошо за него, уверявам ви, Мейбъл, но се съмнявам дали има и кой знае какво добро да се каже.

— Ако не друго, поне това, че е най-добрият стрелец — отвърна Мейбъл с усмивка. — Не можете да отречете, нали?