Джеймс Купър - Следотърсача

И така, без да губи нито минута, издул всичките си платна, „Вихър“ се понесе по вятъра. Откъм форта се раздадоха топовни гърмежи, издигнаха се знамена и крепостният вал отново се изпълни с хора. Но освен съчувствие Лунди не можеше да предложи на хората си никаква друга помощ. „Монкалм“, след като даде четири-пет предизвикателни залпа и издигна няколко френски знамена, изду платна и се впусна в преследване.

В продължение на няколко часа двата кораба пореха вълните с неимоверна бързина, като от време на време сменяха галса, за да може пристанището да им остава откъм подветрената страна — единият да влезе в него, ако е възможно, а другият — да попречи на това.

Към пладне от френския кораб се виждаха вече само мачтите — дотолкова се беше увеличило разстоянието между него и кутера; напред в далечината се забелязваха няколко острова, които според думите на Джаспър щели да скрият от неприятеля по-нататъшните маневри на „Вихър“. И макар че Кап, сержантът и по-специално поручик Мюр, ако се съдеше по думите му, все още изпитваха доста голямо недоверие към младия човек, а Фронтеняк не беше много далеч, решиха да последват съвета му, защото време за умуване нямаше; интендантът дискретно забеляза, че Джаспър пожелал да ги предаде, само като отведе кутера в неприятелското пристанище, а на това те можели всеки момент да попречат, защото единственият кръстосвач, който французите притежаваха в момента, се намираше откъм подветрената страна на „Вихър“ и в това положение не представляваше непосредствена заплаха.

Оставен да действа свободно, Джаспър скоро доказа какъв опитен капитан е. Той заобиколи островите откъм наветрената им страна, подмина ги и се насочи на изток, оставяйки „Монкалм“ зад линията на хоризонта.

На залез слънце кутерът наближи първия от островите, разположени при изхода на езерото, и докато се стъмни, навлезе в тесния проток; по него най-после щеше да се добере до поста, към който дълго вече се стремеше.

В десет часа обаче Кап настоя да пуснат котва, защото лабиринтът от острови беше тъй оплетен, че старият моряк се боеше да не би в тъмнината при някой от завоите експедицията да се намери пред дулата на френския форт. Джаспър охотно се съгласи, тъй като това съответстваше напълно на дадените му предписания — да се приближава до поста при такова положение, че никой от екипажа да не може да се сдобие с точни данни на местоположението му, за да не би някой дезертьор да издаде малкия гарнизон на неприятеля.

Отведоха „Вихър“ в едно малко, отдалечено заливче, откъдето и през деня едва ли някой би могъл да го открие, а още по-малко през нощта; на палубата остана само един часови, а всички останали отидоха да си почиват. Кап толкова се беше уморил през изтеклите две денонощия, че веднага потъна в дълъг и здрав сън и се събуди чак на разсъмване. Едва беше отворил очи, когато моряшкият му инстинкт подсказа, че корабът е в движение. Изкачи се веднага на палубата и видя, че „Вихър“ се промъква между островите, а на палубата нямаше никой друг освен Джаспър и лоцмана, ако не се брои часовият, който не обръщаше никакво внимание на тези маневри, смятайки ги напълно основателно за правилни и необходими.

— Какво значи това, мастър Уестърн? — попита Кап с необходимата за случая строгост. — Ти най-после ще ни закараш във Фронтеняк, а всички спим долу като моряци, които чакат, докато от палубата не им извикат: „Тревога!“

— Аз изпълнявам дадените ми нареждания, мастър Кап. Майор Дънкън ми е заповядал да приближавам поста само в момент, когато хората са долу, защото не желае по тези води да има повече лоцмани, отколкото са нужни на краля.

Кап подсвирна.

— Добре щях да я свърша, ако трябваше да се лутам из тези храсти и скали без жива душа на палубата! Даже и лоцманът на Йорк не би могъл да се оправи сред този канал.

— Аз мисля, сър — каза Джаспър с усмивка, — че най-добре ще бъде да оставите командването на кутера в мои ръце, докато стигнем благополучно местоназначението си.

— Така щяхме да направим, Джаспър, така щяхме да направим, ако не беше едно обстоятелство. А обстоятелствата са нещо много важно и един благоразумен човек не бива да ги пренебрегва.

— Е, добре, сър, аз се надявам, че те вече са към своя край. Ако вятърът продължава все така, след по-малко от час ще пристигнем на острова и тогава вече няма да има защо да се опасявате от каквито и да било „обстоятелства“, които хитро бих могъл да скроя.

— Хм!