Джеймс Купър - Следотърсача

— Не бих могъл да си помисля да унизявам Мейбъл, интенданте.

— Въпреки всичко ще дойдеш до това. Такава е природата на човек, че той винаги жадува да отплати с обида за обидата, която са му нанесли. И тъкмо сега ти се представя прекрасен случай да заслужиш още повече обичта на приятелите си, а това е най-сигурното средство да събудиш завистта на врага си.

— Мейбъл не ми е враг, интенданте, но дори и да ми беше, аз за нищо на света не бих се съгласил да й причиня и най-малкото огорчение.

— Щом го казваш, Следотърсачо, то навярно го и мислиш, но разумът и природата са против тебе и ти рано или късно ще се убедиш в това. Сигурно си чувал поговорката: „Ако ме обичаш, обичай и кучето ми.“ Разтълкувай го обратно и ще излезе: „Ако не ме обичаш, не обичай и кучето ми.“ А сега чуй какво можеш да направиш. Както знаеш, положението ни на този остров е крайно несигурно и опасно, намираме се, както се казва, в устата на лъва.

— Лъвът според тебе са французите, а устата му — островът, така ли, интенданте?

— Това е само метафорично казано, приятелю. Французите не са никакви лъвове, нито пък островът е тяхната уста. Но може да стане тъй, а от това аз най-много се боя, че той да се превърне в магарешка челюст!

При тези думи интендантът избухна в подигравателен смях, който изразяваше всичко друго, но не и уважение към благоразумието на Лунди да избере тъкмо това място за своите военни операции.

— Островът, на който е разположен постът, е отлично избран, по-добър не може и да се намери — каза Следотърсача, като се огледа наоколо, сякаш оценяваше достойнствата на някоя картина.

— Не отричам, не отричам. Лунди е добър войник и разбира от военни тънкости. В този смисъл и баща му беше голям земевладелец. Аз съм се родил в тяхното имение и през цялото време не съм се отделял от Лунди, затова привикнах с уважение да се отнасям към всичките му постъпки и думи. В това е и моята слабост, както знаеш, Следотърсачо. Мястото на този пост може да го е избрал или тъпак, или някой премъдър Соломон — зависи от коя страна ще погледне човек. Но е много несигурно, както може да се заключи от всички предохранителни мерки и разпореждания на Лунди. Наоколо е пълно с индианци, те бродят из горите на Хилядата острова, за да търсят нашия пост. Лунди го знае от получените донесения. Затова най-голямата услуга, която можеш да направиш на 55-и полк, е да откриеш следите им и да ги наведеш на лъжлива диря. За нещастие сержант Дьнъм си е втълпил в главата, че опасността трябва да се очаква откъм горното течение на реката, защото там е разположен Фронтеняк, докато нас опитът ни е научил, че индианците се появяват оттам, откъдето най-малко ги очакваш, следователно редно е да ги очакваме откъм долното течение. Ето защо, ако вземеш твоето кану и се спуснеш надолу между островите, ще можеш да ни уведомиш приближава ли се някаква опасност откъм тази страна, или не. Ако ли пък обиколиш няколко мили от гората надолу по брега, сведенията, които ще ни донесеш, ще бъдат още по-точни и следователно и по-ценни.

— Голямата змия сега разузнава именно тази част от местността, а той знае къде се намира постът, така че своевременно ще ни прати предупреждение, ако ни застрашава нападение от тази страна.

— И все пак той е индианец, Следотърсачо, а това е работа, която изисква знанията и опита на бял човек. Лунди ще бъде безкрайно благодарен на оня, който му помогне за успешния завършек на този поход. Да ти кажа ли истината, приятелю, всъщност той много добре съзнава, че това никога няма да стане, но е наследил толкова голяма част от упоритостта на стария лорд, че няма да признае грешката си, макар тя за всички да е ясна ката бял ден.

Интендантът продължи да убеждава Следотърсача незабавно да напусне острова. При това той прибягваше до всевъзможни доводи, понякога крайно противоположни един на друг. В един момент излагаше една причина, а в следващия — друга, напълно противоположна на първата. При цялото си простодушие и доверчивост Следотърсача не можеше да не забележи непоследователността в разсъжденията на поручика, но и през ум не му минаваше, че с тях Мюр целеше единствено да го отдалечи от острова, за да няма съперник при Мейбъл.

Злонамерените обвинения той опроверга с достоверни факти, оспорваше всяко невярно твърдение, защото твърде добре познаваше задълженията си, но сам неспособен на подлост, той както обикновено не можеше да отгатне низките подбуди на събеседника си. Правеха му впечатление увъртанията на Мюр, но не мажеше да прозре в тайните му намерения. Свърши се с това, че след дългия си разговор двамата се разделиха с недоверие един към друг, всеки запазил своето мнение, само че недоверието на Следотърсача, както и всички чувства на този човек, носеше белега на откритата му безкористна, честна натура.