Джеймс Купър - Следотърсача

Съвещанието, което се състоя между сержант Дънъм и поручика, има далеч по-сериозни последици. Войниците получиха някакви тайни нареждания, засноваха из блокхауса и колибите и човек, запознат с придвижванията на военни отряди, веднага можеше да разбере, че се подготвя някаква експедиция. Сержантът през целия ден беше зает с разни приготовления на тъй нареченото пристанище и едва при залез слънце се прибра в колибата си, последван от Следотърсача и Кап. След като се настани на обичайното си място зад чисто застланата от Мейбъл маса, той се зае да я постави в течение на нещата.

— Както виждам, дъще, ти не можеш да седиш със скръстени ръце, ако съдя по отличната вечеря, която си приготвила. И се надявам, че когато дойде време, ще покажеш, че си достойна дъщеря на човек, който умее да посреща неприятеля лице в лице.

— Ти не очакваш да играя ролята на Жана д’Арк и да поведа хората в бой, нали, татко?

— Чия роля да играеш, дете? Ти знаеш ли за кого говори тя, Следотърсачо?

— Не зная, сержанте, но какво от това? Аз съм невежа и необразован и за мене е удоволствие просто да слушам гласа на Мейбъл и да поглъщам думите, а това, че не знам точно за кого говори, не ме интересува.

— А пък аз знам за кого говори — заяви уверено Кап, — за един капер от Морле, който здравата се награби през последната война.

Мейбъл се изчерви от смущение; несъзнателно от устата й се беше изтръгнала забележката, от която пролича необразоваността на баща й, невежеството на вуйчо й и донякъде простодушната непосредственост на Следотърсача. Въпреки това обаче девойката не можа да се сдържи и да не се засмее.

— Татко, с това навярно не искаш да кажеш, че трябва да застана редом с войниците и заедно с тях да защитавам острова?

— Ти не знаеш, дъще, но на жените в този край неведнъж се е налагало да показват храбростта си, ето и нашият приятел Следотърсача ще го потвърди. Но за да не се изплашиш, смятам за уместно да те предупредя отсега, като не ни видиш утре сутрин, когато се събудиш, че ние възнамеряваме да тръгнем на поход още тази нощ.

— Защо казваш „ние“, татко? Нима мене и Джени ще ни оставите сами на острова?

— Не се плаши, дъще, аз добре познавам военното дело. Ще оставим тук поручик Мюр, вуйчо ти Кап, капрал 66 66 Капрал — първо подофицерско звание в някои европейски армии, отговарящ на званието ефрейтор. — Б. пр. (Не е много ясно, защо подофицерското звание се приравнява към званието ефрейтор, което в нашата армия е второто войнишко звание — Б.BHorse) Макнаб и трима войници, които да съставляват гарнизона през време на нашето отсъствие. Джени ще дойде с тебе в тази колиба, а зет ми Кап ще заеме моето място.

— А мистър Мюр — попита почти несъзнателно Мейбъл. Тя вече си представяше как ще започне да я преследва с натрапчивите си ухажвания този неин поклонник.

— Той ще те ухажва, момичето ми, ако това ще ти бъде приятно. Мюр е влюбчиво момче. Не напразно вече четири пъти е бил женен, няма търпение да се ожени за пети път, за да покаже колко много тачи паметта на първите четири.

— Интендантът ме уверяваше — наивно се обади Следотърсача, — че когато душата на човек е бранувана от толкова много загуби, най-доброто средство да успокоиш болката е да изореш наново почвата така, че да не останат никакви следи от това, което преди е било отгоре й.

— Да брануваш или да ореш, е все едно, разликата не е много голяма — отвърна сержантът насмешливо. — Но нека се опита да излее пред Мейбъл всичко, което е в главата му, и с това на ухажването му ще дойде край. Много добре знам, че моята дъщеря никога няма да стане жена на поручик Мюр.

Последните думи сержантът изрече с тон, който показваше, че никога няма да се съгласи да даде дъщеря си на интенданта. Мейбъл се обърна, поруменя и се усмихна смутена, но веднага се овладя и заговори с такъв весел глас, че прикри всяко вълнение:

— Но татко, струва ми се, че ще е по-добре да изчакаме мистър Мюр да изяви желание да стане мой мъж или по-точно казано, да поиска твоята дъщеря за жена, за да не могат да ни напомнят баснята за лисицата и зеленото грозде.

— И каква е тази басня, Мейбъл — нетърпеливо попита Следотърсача, чиито познания върху неща, известни почни на всеки бял човек, бяха крайно оскъдни. — Разкажи ни я, ти така хубаво умееш да разказваш. Предполагам, че и сержантът не я е чувал.

Мейбъл преразказа известната на всички басня, и то така хубаво, че през време на разказа ловецът не свали очи от лицето й, а неговото частно лице сияеше от усмивка.