Джеймс Купър - Следотърсача

В досегашните им отношения винаги се беше чувствала известна сдържаност; възпитанието и образоваността й, с които тя неизмеримо го надвишаваше, издигаха между нея и баща й пропаст, а тази пропаст още повече се задълбочаваше от неговата войнишка суровост, натрупана от дългогодишното тясно общуване с хора, които човек можеше да държи в подчинение единствено чрез твърда дисциплина, Но сега, останали сами и увлечени в сърдечен разговор, между бащата и дъщерята възникна необичайна близост. Мейбъл с радост откриваше в думите на баща си все по-голяма нежност, за която любещото й сърце тъгуваше, откакто бе пристигнала.

— Ти казваш, че мама е била висока колкото мене, така ли? — попита Мейбъл, взела в ръце ръката на баща си, без да сваля овлажнелите си очи от лицето му. — Аз си мислех, че е била по-висока.

— Децата винаги така си мислят. Привичката да гледат на родителите си с уважение постепенно ги кара да си ги представят по-високи и по-внушителни, отколкото са в действителност. Не, Мейбъл, майка ти беше точно толкова висока, колкото си и ти.

— А какви бяха очите й, татко?

— И очите й бяха като твоите, дете — сини, кротки и привлекателни, само че не така живи и засмени.

— Моите завинаги ще престанат да се смеят, скъпи татко, ако ти не се пазиш в тази експедиция.

— Благодаря ти, Мейбъл… Хм… благодаря ти, дете мое. Но аз съм длъжен да изпълнявам своя дълг. Жалко само, че не можах да те видя щастливо омъжена, преди да напуснем Осуиго. Тогава щеше да ми бъде по-леко на душата.

— Омъжена? Но за кого, татко?

— Ти добре знаеш този, когото аз искам да обикнеш. Може да ти се случи да срещнеш други мъже, по-блестящи, облечени в по-красиви дрехи, но човек с по-благородна, душа и по-здрав ум няма да срещнеш.

— Нито един ли, татко?

— Не познавам друг като него. В това отношение поне Следотърсача няма равен на себе си.

— Но защо трябва изобщо да се омъжвам? Ти си сам и аз искам да остана при тебе, за да се грижа за старостта ти.

— Бог да те благослови, Мейбъл! Зная, че тъкмо така би постъпила и не те осъждам за чувствата ти — те са напълно естествени и похвални. Но има и други чувства, които са още по-естествени и похвални.

— Че какво друго може да бъде по-похвално от любовта и уважението към родителите?

— Любовта и уважението към съпруга, мило дете.

— Но аз нямам съпруг, татко.

— Ето защо трябва колкото може по-скоро да се омъжиш, за да има кого да обичаш и уважаваш. Аз няма да живея вечно, Мейбъл, ще мине малко време и природата ще ме отнесе, ако преди това някой куршум не го стори. А ти си млада и имаш още много да живееш, затова редно е да имаш един покровител, който да бди над живота ти и да се грижи за тебе, тъй както ти сега искаш да се грижиш за мене.

— И ти мислиш, татко — попита Мейбъл, като премяташе в малките си нежни ръчички възловатите пръсти на баща си и ги гледаше с такова внимание, сякаш бяха някакви безкрайно интересни предмети, а в това време на устните й играеше лека усмивка, — ти мислиш, че Следотърсача е най-подходящият човек за това? Та той не е ли само десет или дванадесет години по-млад от тебе?

— Какво от това? Винаги е живял умерен и изпълнен с движение живот, а годините не са така важни, важно е здравето. Нима ти имаш някой друг предвид, на когото би могла да се облегнеш в живота?

Не, Мейбъл нямаше никого друг предвид, или по-точно казано, не можеше да назове никой друг, който да е изявил желание да й стане мъж, макар че в душата си може би таеше смътни надежди и желания.

— Не, татко, пък и ние не говорим за някой друг, а за Следотърсача — отвърна тя уклончиво. — Ако той беше по-млад, щеше да ми бъде по-лесно да си го представя като свой мъж.

— Пак ти повтарям, дъще, не са важни годините, важни са силата и здравето. Следотърсача е по-млад от половината наши младши офицери.

— Във всеки случаи поне от един наистина е по-млад — от поручик Мюр.

Мейбъл се разсмя весело и безгрижно, сякаш на душата й нямаше никаква тревога.

— Да, да, точно така, по външен вид Следотърсача изглежда толкова по-млад, че може да му бъде и внук, пък и годините му са по-малко. Пазил те Господ, Мейбъл, да станеш жена на офицер, поне докато още не си станала дъщеря на офицер.

— За това няма никаква опасност, татко, ако се омъжа за Следотърсача! — отвърна девойката, като погледна дяволито сержанта.

— Да, вярно е че той не е получил офицерски чин от негово величество, но затова пък генерали търсят приятелството му. Бих умрял със спокойна душа, Мейбъл, ако ти му беше станала жена.