Джеймс Купър: Червеният корсар

— И значи тези злодеи са толкова кръвожадни, че са ги нарекли „червени“?

— Така наричат главатаря им — отговори достопочтеният шивач, който вече се надуваше от гордост, че може да съобщи такъв интересен факт. — Същото име дават и на неговия кораб, защото нито един човек, който е стъпил на борда му, бил той честен моряк или щастлив пътник, не се е върнал да каже има ли някакво друго име — по-добро или по-лошо. Разправят, че корабът бил голям колкото кралска корвета 15 15 Корвета — тримачтов военен кораб от XVIII-XIX в. с правоъгълни платна. Б.пр. , със същата екипировка и форма, но като по чудо се изплъзвал от много бързи фрегати 16 16 Фрегата — тримачтов боен кораб с прави платна. Б.пр. , а веднъж — но това е само слух, Пардън, защото никой верноподаник на краля не би посмял да говори открито за такова скандално нещо — цял час го обстрелвал петдесеторъдеен кораб и уж потънал пред очите на всички като кован лот 17 17 Лот — уред за измерване на дълбочината. Б.пр. . Но тъкмо когато всички си стискали ръцете и се поздравявали радостно, че разбойниците най-после са получили заслуженото наказание, в пристанището влязъл един кораб, пътуващ за Уест Индия 18 18 Уест Индия — общо название на островите в Атлантическия океан, намиращи се между Северна и Южна Америка. Включва Бахамските острови, Антилските острови, Тринидад, Тобаго и др. Б.р. , който бил ограбен от „Корсаря“ на сутринта след оная нощ, когато мислели, че всички са отишли на оня свят. И на туй отгоре, момче, докато кралският кораб бил килнат на една страна, за да запушат дупките, пробити от гюллетата, пиратският сновял насам-нататък покрай брега здрав и читав, досущ както в деня, когато излязъл от ръцете на корабостроителите.

— О, това е нечувано! — възкликна селянчето, на което този разказ бе направил силно впечатление. — А добре съоръжен и красив ли е корабът? И сигурно ли е, че е истински кораб с живи хора?

— Мненията са различни. Едни казват „да“, други — „не“. Но един човек, когото познавам добре, пътувал цяла седмица с моряк, който при бурен вятър минал само на сто клафтера 19 19 Клафтер — мярка за дължина, равна на 182 см. Б.пр. от този кораб. За техен късмет божията ръка тогава така силно бъркала в морските дълбини, че Корсарят си имал предостатъчно работа, за да не допусне корабът му да потъне. Така познатият на моя приятел имал добра възможност да разгледа спокойно и кораба, и капитана. Разказвал, че на ръст пиратът бил един и половина пъти по-висок от дългия проповедник на континента, косата му имала цвета на слънцето в мъгла, а очите му никой не би пожелал да погледне повторно. Видял го така ясно, както аз те виждам сега, защото негодникът стоял между въжетата на кораба си и с ръка, дълга колкото пеш на кафтан, махал на честния търговец да стои по-настрана, да не би двата кораба да пострадат, като се сблъскат.

— Тоя търговец трябва да е бил смел моряк, щом е дръзнал да се приближи толкова до такъв безпощаден разбойник.

— Работата е там, Пардън, че вършел това против волята си! Пък и нощта била толкова тъмна…

— Тъмна ли! — прекъсна го събеседникът му, който, въпреки доверчивостта си, беше любопитен и проницателен като всеки жител на Нова Англия. — Но как е могъл тогава да го разгледа така добре?

— Дявол знае! — отговори шивачът. — Но наистина видял това, което ти казах, и точно така, както ти го описах. И нещо повече, запомнил добре кораба, за да го познае, ако по някаква случайност или по волята на провидението пътищата им се кръстосат отново. Бил дълъг чер кораб с нисък надводен борд и лежал на водата като змия в тревата, имал страшен злодейски вид и необикновени размери. Освен туй всички разправят, че лети по-бързо от облаците небесни, накъдето и да духа вятърът, и никой не може да му се изплъзне и да очаква милост от него. Според всичко, което съм чувал, той прилича на ей оня роботърговски кораб, който от една седмица — господ знае защо — е закотвен в нашето външно пристанище.

Тъй като бъбривият шивач, разбира се, бе загубил ценни минути да разправя гореописаната история, сега той се залови да ги навакса с още по-усилен труд, подпомагайки бързото движение на ръката с иглата чрез съответно поклащане на главата и раменете. А в това време селският момък, чиято изумена глава беше натъпкана до пръсване с чутото, отправи поглед към кораба, посочен от събеседника му, та да възприеме единствения образ, който му беше нужен сега, за да повярва на толкова вълнуващия разказ, здраво запечатан във въображението му. Естествено, докато всеки от двамата беше зает по своему, цареше мълчание. Наруши го внезапно шивачът, като отряза конеца, с който току-що бе доушил дрехата, захвърли всичко, което държеше, вдигна очилата на челото си, опря ръцете си на коленете така, че образуваха с краката му същински лабиринт, наведе тялото си толкова напред, че се подаде от прозореца, и също впи очи в кораба, който продължаваше да привлича погледа на събеседника му.