Джеймс Купър: Червеният корсар

— Сега, съседе Хоумспън, има много добри възможности за всеки амбициозен човек — рече той, — защото негово величество загуби най-храбрия си генерал.

— Да, да — отвърна шивачът, който на млади години или в зряла възраст бе извършил такава сериозна грешка при избора на професия, — отлични и многообещаващи възможности за човек само на двайсет и пет години; ала на мен времето ми е кажи-речи минало и ще трябва да прекарам остатъка от живота си тук, където ме виждаш, сред канаваца и кеневир… Кой е боядисвал този плат, Парди? Тази есен не съм имал работа с толкова хубаво оцветена тъкан.

— Старата ми майчица умее да придава траен цвят на изтъканото. Обзалагам се, съседе Хоумспън, че ако го ушиеш както трябва, не ще се намери на острова по-добре облечен момък от сина на моята майка! Но щом не можеш да станеш генерал, майсторе, ще трябва да се утешиш с мисълта че война вече няма да има. Всички смятат, че французите не ще издържат дълго, а щом ще ни липсват вече врагове, непременно ще имаме мир.

— Толкова по-добре, толкова по-добре, момко, защото човек като мен, нагледал се на ужасите на войната, знае да цени разумно благата на спокойния живот.

— Значи, майсторе, ти разбираш нещичко от новия занаят, с който си възнамерявал да се заловиш?

— Аз ли!… Та нали съм преживял пет дълги и кръвопролитни войни и трябва да благодаря на бога, че ги изкарах, без да получа дори такава драскотина, каквато е способна да направи ей тая игла. Да, пет дълги, кръвопролитни и мога да кажа, славни войни изкарах благополучно!

— Опасно трябва да е било за теб това време, съседе. А аз, доколкото си спомням, през целия си живот съм чувал само за две спречквания с французите.

— Та ти си дете в сравнение с човек, който е превалил шейсетте. Първо имаме тази война, която вероятно скоро ще свърши. Да благодарим за това на провидението, което мъдро направлява всичко! После имаме събитията от четиридесет и пета година, когато край бреговете ни кръстосваше старият „Уорън“ — бич за враговете на негово величество и защитник на всичките му верни поданици. Освен това имаме събитията в Германия, когато чувахме страхотии за боеве, при които хората били косени като трева, падаща под здрава ръка. Дотук станаха три. — И като вдигна очилата на челото си, шивачът взе да брои с напръстника си по пръстите на другата ръка. — Четвъртото е въстанието от петнайсета година, от което, трябва да призная, не съм видял много, защото тогава бях хлапак. А петото беше един страшен слух, който се разпространяваше из нашия край — че избухнало общо въстание на негрите и индианците, което за миг щяло да помете за вечни времена всички християни! 9 9 Комичното на този монолог е в това, че шивачът-самохвалец бърка събития, станали в различни страни и в различни времена. Б.пр.

— Ех, съседе, аз пък винаги съм те смятал за домовит и мирен човек — отвърна възхитеният селяк. — Не съм и сънувал, че си видял такива сериозни събития.

— Не обичам да се хваля, Пардън, иначе щях да добавя към списъка и други важни неща. Наскоро, през тридесет и втора година, имаше голяма борба на изток за персийския трон. Ти си чел за законите на мидяните и персите; та тъкмо за трона, от който дошли тези неизменни закони, се водеше ужасна борба, при която се лееше кръв като вода; но тъй като това не ставаше в християнския свят, не го смятам за своя преживелица, макар че с пълно основание бих могъл да говоря за бунта срещу Портиъс 10 10 През 1736 г. в Единбърг (Шотландия) бил осъден на смърт един контрабандист на име Уилсън. При екзекуцията му обаче в града избухнали размирици и градската стража, командувана от своя началник Джон Портиъс, стреляла срещу тълпата и убила много хора. За участието му в този разстрел Портиъс бил даден под съд и осъден на смърт. Когато се разчуло, че го помилват, възмутени граждани нахлули в затвора, измъкнали оттам Портиъс и го обесили на улицата. Б.пр. , защото той стана в друга част от кралството, в което живеех.

— Трябва да си скитал много, да си патил много, майсторе, за да видиш всички тия неща и пак да останеш здрав и читав.

— Да, доста съм пътувал, Парди. Два пъти бях на континента, в Бостън, а веднъж прекосих с кораб големия Лонгайлъндски пролив и стигнах до град Йорк. Последното бе рискована работа: разстоянието е голямо, но по-важното е, че трябва да минеш през едно място, което с името си напомня за входа на пъкъла.

— Често съм чувал за това място, наричано „Вратата на ада“. Мога да кажа дори, че познавам добре един човек, който два пъти е минавал оттам: веднъж, когато отивал в Йорк, и втори път, когато се връщал.