Джеймс Купър: Червеният корсар

Въпреки големите си и благотворни дарби сега техният притежател неволно се бе отдал на оная част от професионалната си работа, която имаше най-силна прилика със занятието на писаря, сякаш природата, надарявайки го с редки способности, го бе лишила от такова френологично качество като чувство за собствено достойнство. В престорената скромност на изложението му обаче всеки внимателен наблюдател би забелязал или би му се сторило, че забелязва известни проблясъци на тържество, което не можеше да се обясни с падането на Квебек. Ала навикът да си придава хрисим вид, съчетан със скъперническо отношение към ценните и невъзвратими минути, беше породил онази изключителна упоритост, с която той представяше на света своя образ — необикновено смирен в сравнение със скорошните му духовни постижения.

А сега да оставим този даровит галеник на съдбата и природата и да преминем към една съвсем друга личност и в друга част на града. Мястото, където искаме да пренесем читателя, е чисто и просто дюкянчето на един шивач, който не смяташе, че е под достойнството му сам да извършва внимателно и най-дребните работи, свързани със занаята му. Тази бедна постройка се намираше недалеч от морето, в покрайнините на града, и благодарение на разположението й нейният обитател можеше да се любува на красотата на вътрешния залив, а дори и на гледката на външния, който приличаше на езеро и се виждаше през една образувана от стихиите пролука между островите. Пред вратата имаше малък, рядко посещаван пристан, а донякъде занемареният вид и безлюдността на това място достатъчно ясно показваха, че не точно тук трябва да се търси прехваленото търговско процъфтяване на пристанището.

Следобедът беше като пролетно утро; морският бриз, който от време на време набръчкваше водата в залива, притежаваше оная особена мекота, която се усеща толкова често през американската есен; а честният труженик залягаше над работата си, седнал на тезгяха до отворен прозорец, с много по-доволен вид от себе си, отколкото мнозина от ония, на които е писано да живеят сред блясък, под балдахини от кадифе и злато. От външната страна на малката постройка, подпрян с рамо о стената на дюкянчето, сякаш краката намираха непосилно поддържането на такова тежко туловище без чужда помощ, стоеше висок, тромав, но як и добре сложен селянин, който явно чакаше да бъде завършена дрехата, над която шивачът се трудеше; с нея клиентът възнамеряваше да се премени, когато идущата неделя отиде в близката църква.

За да минава времето по-бързо и може би поради неспособността ц си да устои на желанието да побъбри, към което беше твърде склонен… тоя, който размахваше иглата, и двамата почти не пропущаха минута, без да разменят някоя и друга дума. Тъй като темата на разговора им е пряко свързана със същността на нашето повествование, ще си позволим да предадем на читателя оная част от него, която според нас ще изясни най-добре последвалите събития. Читателят трябва да запомни, че работещият беше вече на преклонна възраст и ако се съди по външността му, човек, който или от неспособност, или поради някаква зла прищявка на съдбата е обречен да се бори с живота и да не допуска нищета в дома си единствено с цената на голямо трудолюбие и строга пестеливост; а безделствуващият беше младеж на такава възраст и с такова положение, когато сдобиването с цял костюм е епохално събитие в живота му.

— Да — възкликна неуморният майстор на плата, нещо като изтръгнал се от устата му знак, който можеше да бъде изтълкуван и като израз на пълно душевно задоволство, и като свидетелство за успешния завършек на физическия му труд, — да, от устата човешка може да са излизали и по-хубави неща от тия, които изрече днес скуайърът 6 6 Скуайър (англ. ) — учтива форма на обръщение към лице с високо обществено положение. Б.пр. , но ние в провинциите никога не сме ги чували. Когато говореше за равнините на патриарха Авраам 7 7 Равнини на Авраам — поле край град Квебек, където през 1759 г. английските войски, командувани от Улф, разбили окончателно французите, с което решили съдбата на Канада. Б.пр. и за дима и грохота на битката, раздвижи в гърдите ми такива дълбоки чувства, Пардън, че, право да ти кажа, бих могъл да събера смелост да захвърля напръстника и да тръгна сам да търся слава в бой за делото на краля.

Младежът, чието малко или „кръщелно“ име, както обикновено го наричат сега в Нова Англия, беше предопределено от благочестивите му кръстници да изразява смирено неговите надежди за бъдещето 8 8 Пардън (англ. ) — милост, прошка, спасение на душата. Б.пр.] , обърна глава към героичния шивач и в очите му проблесна насмешка, която показваше, че природата не се бе скъпила да го надари с хумор, макар че поради своеобразните си обноски и не по-малко своеобразното си възпитание беше принуден да сдържа тази своя наклонност.