Джеймс Купър - Червеният корсар

— Знаеш ли, Парди — заговори той, — този кораб ми навява странни мисли и лоши предчувствия. Разправят, че търгувал с роби; уж дошъл за дърва и вода, а от една седмица, откакто е тук, на борда му не е качен прът, по-дълъг от гребло; и се обзалагам, че на всяка капка изворна вода, намираща се на трюма му, се падат десет капки ямайски ром. Пък и както виждаш, закотвен е по такъв начин, че само едно от оръдията на бреговата батарея може да го улучи; естествено, ако беше истински мирен търговски кораб, щеше да застане на такова място, че да бъде под прикритието на всички батарейни оръдия, в случай че в пристанището влезе някой заблудил се пиратски кораб.

— Сече ти пипето, майсторе — възхити се младият селяк. — Виж, аз едва ли щях да забележа, ако някой кораб застане даже до самия остров, на който е разположена батареята.

— Въпрос на практика и опит, Пардън, човек се учи, докато е жив. Не може да не разбирам от батареи, след като съм прекарал толкова войни. Цяла седмица бях служил като войник в този форт, когато дойде слух, че французите пращали кръстосвачи от Луисбърг по крайбрежието. Тогава ме сложиха на пост до ей онова оръдие и не веднъж, а двайсет пъти поглеждах през мерника да видя накъде трябва да се стреля, ако, не дай си боже, се наложи да го зареждаме с истински бойни гюллета.

— А какви са тия? — запита Пардън с онова лениво любопитство, което бяха пробудили у него чудесиите, разказвани от събеседника му. — Моряци от роботърговския кораб или нюпортски безделници?

— Тия ли! — възкликна шивачът. — Сигурно са новодошли; в такива смутни времена не е зле да ги огледаме по-внимателно! Хей, Наб, вземи дрехата и я изглади по шевовете, мързелана такава. Съседът Хопкинс бърза, а ти плещиш като млад адвокат в съдилище. Не щади ръцете си, момиче — под ютията си нямаш индийски муселин, а плат, с който могат да се облицоват стени на къща. Ах, Парди, твоята майка отнема със стана си хляба на сума честни шивачи!

След като прехвърли останалата работа на пипкавата си помощничка, която се нацупи, загдето ще трябва да прекъсне приказките си с една съседка, за да изпълни нарежданията му, шивачът, макар и за нещастие куц по рождение, скочи бързо от тезгяха си и излезе на улицата. Но тъй като трябва да запознаем читателя с по-важни действуващи лица, следващата глава ще започнем именно с тази церемония.

Чужденците бяха трима на брой, защото майстор Хоумспън, който знаеше не само имената, но до голяма степен и биографиите на всеки мъж и жена на десет мили около жилището си, ги обяви шепнешком на събеседника си именно за чужденци. И то твърде подозрителни и опасни на вид чужденци. За да могат и други да съдят доколко правилна е тази преценка, налага се да опишем по-подробно външността на тези хора, които, с риск да си спечелят лошо име, поне засега имаха нещастието да бъдат непознати на бъбривия нюпортски шивач.

Първият, по общия си облик най-внушителният, беше млад човек, очевидно някъде към двайсет и шест-седем години. А тези години не са се състояли само от слънчеви дни и спокойни нощи, както личеше по мургавината, която се бе напластила върху лицето му в такава последователност, че някогашната светла кожа бе станала тъмномаслинена и през здравата руменина все още прозираше буйната кръв. Чертите му не се отличаваха с правилност и съразмерност, ала бяха благородни и мъжествени; носът му, макар и неправилен по форма, беше горд и рязко очертан, а изпъкналото му чело и гъстите вежди придаваха на цялата горна част от лицето онова безспорно умно изражение, което става вече толкова типично за физиономията на американеца. Устата му беше твърда и мъжествена, а когато промърмори нещо и се усмихна на приближаващия се бавно любопитен шивач, разкри блестящи зъби, които лъщяха още повече от това, че бяха обагрени от такава тъмна рамка.

Смолисточерната коса се виеше безредно на гъсти къдрици, а сивите очи, малко по-големи от нормалното, често меняха изражението си, но то беше по-скоро меко, отколкото сурово. В телосложението на този млад човек енергичността сполучливо се съчетаваше със сила. Тялото му изглеждаше добре сложено, съразмерно и изящно. Макар тези лични качества да не проличаваха под простия, но спретнат и добре прилягащ костюм на обикновен моряк, с външността си той правеше такова силно впечатление, че подозрителният майстор на иглата се поколеба, преди да се реши да се обърне към непознатия, който бе приковал очи като омагьосан в предполагаемия роботърговски кораб във външното пристанище. Непознатият сви леко долната си устна, промърмори нещо и пак се усмихна загадъчно, което показваше, че го вълнува някакво силно чувство. Най-после, след дълго колебание, добрият шивач взе решение. Без да смее да нарушава тази явно дълбока замисленост, той остави младия човек, който продължаваше да стои облегнат на гредата и съвсем не забелязваше присъствието на чуждия, рязко се обърна, за да разучи неговите другари.