Джеймс Купър - Червеният корсар

— Разотивайте се! Знаете, че съм справедлив, но знаете също, че изисквам подчинение. Утре ще научите решението ми.

Дойде и това утре, а с него изцяло се промени картината и ходът на нашето повествование. „Делфин“ и „Стрела“ плаваха дружески един до друг, като вторият пак развяваше английското знаме, а гафелът на първия беше гол. Повредите, причинени от бурята и от боя, бяха толкова изкусно поправени, че за обикновено око всеки от тези прекрасни кораби изглеждаше отново готов да посрещне опасностите на океана или на войната. Дълга синя мъглива ивица на север показваше, че земята е наблизо; плаващите недалеч три-четири каботажни кораба от този район свидетелствуваха, че сега пиратите нямаха враждебни намерения.

Обаче истинските им планове все още оставаха тайна, скрита в гърдите на Корсаря. По лицата на пленниците и на екипажа му се четеше ту съмнение, ту недоумение, ту недоверие. През цялата дълга нощ, настъпила след важните събития на току-що изтеклия ден, Корсарят крачеше напред-назад по юта мълчалив и замислен. От време на време подхвърляше някоя и друга дума, колкото да направлява движенията на корабите; но когато някой се осмелеше да се приближи с някаква друга цел до него, със знак, на който никой тук не дръзваше да не се подчини, той даваше да се разбере, че иска да остане сам. Наистина веднъж-дваж юнгата Родрик се повъртя около него, но той беше като ангел-хранител, който, незабележим и почти невидим, обикаля около този, над когото трябва да бди. Когато обаче на изток изгря огнено-сияйното слънце, гръмна оръдие, което прикани един от каботажните кораби да се приближи до „Делфин“ — и изглеждаше, че в този момент ще се вдигне завесата за последната сцена на нашата драма. Щом екипажът му се събра на палубата долу, а най-важните от пленниците му застанаха до него на юта, Корсарят се обърна към хората си със следните думи:

— Много години ни свързваше обща съдба — каза той, — дълго време се подчинявахме на едни и същи закони. Макар и несдържан в наказанията, аз бях готов винаги да се вслушам във вашите желания. Не можете да ме упрекнете в несправедливост. Но сега споразумението между нас се прекратява. Аз си вземам обратно думата и ви връщам клетвата за вярност. Не, не се мръщете… не се чудете… не роптайте! Споразумението ни става невалидно, а законите ни губят сила. Такова беше условието, с което постъпихте на служба при мен. Аз ви връщам свободата и в замяна на това искам от вас нещо съвсем малко. За да нямате причини да негодувате, аз ви дарявам моето съкровище. Вижте — добави той, повдигайки кървавото знаме, с което толкова време бе предизвиквал мощта на много държави; под него се показаха торбички с оня метал, който толкова отдавна управлява света. — Виждате ли? Това беше мое, отсега нататък е ваше. Ще го прехвърлим на оня каботажен кораб; там аз ще ви оставя да го поделите сами между ония, които според вас най-много заслужават. Вървете, земята е близо. Ако ви е мил животът, разпръснете се; не се колебайте; добре знаете, че без мен кралският кораб щеше да ви разгроми. Този кораб е вече мой; от останалото искам да взема само тия пленници. Сбогом!

След тази неочаквана реч настъпи мълчание, толкова смаяни бяха всички. За миг като че имаше опасност да избухне бунт, но предприетите от Корсаря мерки правеха невъзможна всякаква съпротива. „Стрела“ стоеше перпендикулярно на курса на „Делфин“, артилеристите бяха застанали със запалени фитили до оръдията на мощната батарея. Лишени от водач, изненадани и неподготвени, пиратите разбираха, че ще бъде безумие да се противят. Едва мина първоначалното слисване, и всички се втурнаха да събират личните си вещи и да ги пренасят на палубата на каботажния кораб. Когато на „Делфин“ не остана никой освен екипажът на една-единствена лодка, обещаното злато бе прехвърлено, а после натовареният кораб се отправи бързо да се скрие в някое потайно залив-че. През цялото време, докато се разиграваше тази сцена, Корсарят стоеше безмълвен като смъртта. След това той се обърна към Уайлдър и превъзмогвайки с огромно усилие чувствата си, добави:

— А сега и ние ще трябва да се разделим. Поверявам ранените си на вашите грижи. Те се нуждаят от помощта на вашите лекари. Зная, че няма да злоупотребите с доверието ми.