Кон Игълдън - Синовете на Спарта

Здесь есть возможность читать онлайн «Кон Игълдън - Синовете на Спарта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Бард, Жанр: Исторические приключения, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Синовете на Спарта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Синовете на Спарта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В Древния свят съществува една войска, от която се страхуват всички! 401 г. пр.н.е. Персийският цар Артаксеркс управлява империя, простираща се от Егейско море до Индия.
Повече от петдесет милиона души са негови поданици. Властта му е абсолютна.
Но синовете на Спарта изгарят от желание да играят играта на тронове…
Сраженията обаче могат да се печелят — или губят — с един-единствен удар. Владетелите падат. И когато прахта от междуособицата се сляга, спартанците се озовават в сърцето на вражеска империя — без подкрепа, без храна и без вода. Далеч от дома, заобиколен от врагове, на младия Ксенофонт се пада да поведе десет хиляди мъже през непозната територия, гъмжаща от врагове.
Основан на един от най-епичните разкази за приключения в историята, „Синовете на Спарта“ майсторски описва жестокостта, героизма и дивашките кръвопролития на Древния свят.

Синовете на Спарта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Синовете на Спарта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Кардухите бързо бяха пленени. Четирима оказаха съпротива и бяха убити, а телата им бяха оставени да лежат на земята. Вързаха другите четирима и ги отведоха в колоната, където не можеха да бъдат спасени или убити. Стрелите и камъните заваляха отново, но колоната не спря, дори ускори крачка, за да настигне войниците на Хрисоф, които се бяха втурнали в нападение.

Ксенофонт нареди:

— Намерете някой, който знае персийски, да говори с кардухите. Колкото по-скоро разберем къде сме, толкова по-добре.

Погледна напред и видя колоната да спира на един завой. Хората му бяха много уязвими и Ксенофонт не се съмняваше, че кардухите вече ги дебнат от всички страни. Без човек, който да ги води, хората му започваха да спират сами, обзети от ужас. Ксенофонт можеше само да ругае Хрисоф, че е тръгнал да гони вятъра и ги е изоставил. Взе решение, макар да имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне.

— Продължаваме напред. Ускорете темпото. Стройте се около хората от обоза. Теренът е опасен! Вдигнете щитове и копия, готови да отбиете атака. Никой да не спира, докато не видим авангарда. Никой!

Горе по склоновете видя редици стрелци да се спускат по корнизи, на които едва успяваха да стъпят. Камъни и стрели засвистяха във въздуха и се оказаха достатъчни да накарат всички да ускорят крачка с вдигнати щитове. Докато вървяха, като прескачаха камъни и се бутаха през тесните места, от време на време се чуваха викове от болка, когато кардухите улучваха плът вместо бронз.

Изминаха около миля и всички се задъхаха, сякаш въздухът бе станал прекалено рядък. Изкачваха се с всяка крачка, но още не бяха стигнали достатъчно високо, за да спре градушката, която се сипеше отгоре им.

Видяха задните редици на петте хиляди на Хрисоф, приклекнали като някакъв огромен бръмбар или костенурка под щитовете си. Ксенофонт усети как гневът му се засилва, но го овладя като спартанец и си каза, че Хрисоф не би го изоставил беззащитен, ако не е имал основателна причина за това.

Хрисоф дойде, когато задната половина на гърците отново се събра с предната. Облекчението беше огромно. Знаеха, че ако останат разделени, ги очаква пълно унищожение.

Хрисоф коленичи вместо извинение — жестът беше достатъчно красноречив.

— Накъде се втурна така? — попита Ксенофонт, като се надяваше, че не е преценил погрешно спартанеца и не му е дал твърде много власт.

— Съжалявам. Нямаше време да пратя вест. Погледни натам и ще видиш какво ме накара да се откъсна.

Той посочи и Ксенофонт впери поглед в далечината. Бяха стигнали мястото, където Хрисоф се беше втурнал в атака. Проходът отпред се стесняваше до клисура — и там ги чакаше събрало се множество кардухи.

Хрисоф все така си оставаше коленичил.

— Видях ги да се спускат по склоновете и разбрах, че се опитват да стигнат там преди нас. Не знаех… не зная защо е толкова важно, а само че бързаха да ни изпреварят. Трябваше да ги спра. Моите извинения.

— Стани, Хрисофе. Камък ми падна от сърцето. Помислих си, че си си изгубил ума. Успя ли да заловиш водачи? Аз хванах четирима, така че мога да ти отпусна двама. Възможно е да има някакъв обиколен път. Не ми харесва идеята да минавам през този проход.

Хрисоф се изправи, протегна ръка и Ксенофонт импулсивно я стисна. Нямаше нужда да си казват нещо повече.

— И аз залових неколцина — каза Хрисоф. — Ще ги разпитам. Често се намира някоя тясна пътека през хълмовете, достатъчна за кози и пастири. Точно така персите ни победиха при Термопилите. Много бих се радвал да открия подобна пътека тук.

Ксенофонт се обърна към стоящия до тях Филезий.

— Доведи ми проклетите кардухи и някой, който знае персийски.

Можеше само да се надява, че местните разбират имперския език. В противен случай щяха да са му напълно безполезни.

Филезий намери един грък, който знаеше достатъчно персийски, за да задава прости въпроси. За да демонстрира важност на положението, той нареди на неколцина тесалийци да пребият до безсъзнание двама от пленниците, преди да се обърне към другите двама и да ги попита дали има друг път.

Единият от пленниците беше мъж на четирийсет и няколко, обрулен от слънцето и вятъра и в същото време много блед, сякаш никога не беше виждал слънчева светлина. Той категорично заяви, че проходът е единственият път през тази част на планината. Закле се в Зороастър и Ахура Мазда, че говори самата истина. Ксенофонт видя как очите на другия се обръщат към него и се разширяват от ужасните клетви, които чува.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Синовете на Спарта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Синовете на Спарта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Лизелоте Велскопф-Хенрих - Синовете на Великата мечка
Лизелоте Велскопф-Хенрих
Константин Кривчиков - Кремль 2222. Спартак
Константин Кривчиков
Кон Игълдън - Завоевателят
Кон Игълдън
Кон Игълдън - Господари на лъка
Кон Игълдън
libcat.ru: книга без обложки
Кон Игълдън
libcat.ru: книга без обложки
Кон Игълдън
Конн Иггульден - Сокол Спарты
Конн Иггульден
Кон Игълдън - Вратите на Рим
Кон Игълдън
Клайв Касслер - Златото на Спарта
Клайв Касслер
Отзывы о книге «Синовете на Спарта»

Обсуждение, отзывы о книге «Синовете на Спарта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x