Кон Игълдън - Синовете на Спарта

Докато гърците минаваха през прохода, слънцето надникна през ниските облаци и лъчите му докоснаха като пръсти зелената земя. Ксенофонт видя напред къщи и стада овце и кози. Устните му се извиха в усмивка при мисълта за печено месо. Долината беше тясна, но зелена, и очевидно беше скритото сърце на планината. Като нищо можеше да е единствената по рода си в целия район. Ксенофонт погледна към Палакис с намерението да й се усмихне. Тя се беше загледала някъде напред към долината, а Хефест крачеше плътно до нея.

По обед на следващия ден един стар кардух дойде в къщата, в която се беше настанил Ксенофонт, и застана пред него с наведена глава, приемайки унижението, за да го изслушат. Ксенофонт нареди да доведат младия воин, който беше разкрил тайната пътека около прохода. Младежът пристъпи към стареца, зашлеви го и му се изсмя. Ксенофонт заповяда да го дръпнат назад.

Старият кардух заговори на своя език и когато го сръгаха с дръжка на копие, младият започна да превежда враждебно и с неохота.

— Моли да не подпалвате къщите. Казва, че хората му искат да бъдат оставени на мира, но лъже. Изпратили са старец, защото е ненужен. Убийте го, ако искате, той няма значение.

Мършавият старец започна да се дърпа и да рита към по-младия много преди думите му да бъдат преведени на гръцки.

— Какво казва? — попита Ксенофонт.

Младият мъж сви рамене и промърмори нещо на родния си език, докато старецът съскаше ругатни към него.

— Ние воюваме, за да победим. Няма правила. Щом този стар глупак е тук, аз бих проверил стражата, за да се уверя, че не са им прерязали гърлата.

Старецът отново заговори и Ксенофонт заслуша преводача. После вдигна ръка и каза:

— Кажи му следното. Искаме само да минем оттук. Няма да изгоря къщите му, ако ми върне мъртвите, за да бъдат погребани според обичаите ни. Кажи му само това и нищо повече.

Младият кардух се подчини намусено. След като го изслуша, старецът се поклони. Ксенофонт му махна да си върви. Докато ги извеждаха, реши да се разходи до края на лагера и да провери дали стражите са живи и по местата си. Нямаше доверие на кардухите.

През нощта телата на падналите гърци бяха донесени край селото. Стражата вдигна тревога, когато видя движещи се сенки, но мъжете, които се втурнаха напред с факли, откриха само подредените трупове на хора, които познаваха. Прибраха ги с почит, като свои братя. Никой не спа тази нощ, всички се молеха за мъртвите. Телата бяха измити и помазани от жените, след което отново облечени. Раните бяха зашити, брадите — намазани с масло. Нямаше оръжия, които да бъдат погребани с мъртвите или да се поделят сред приятелите и близките им. Изкопаха голям общ гроб и положиха телата в него. Гледката беше жестока на светлината на факлите и Ксенофонт чу много жени да ридаят. Запита се дали кардухите ще разберат какво правят, или ще отворят гроба веднага щом гърците си тръгнат. Пропъди тази мисъл. Повече от това не можеха да направят. Положиха телата с достойнство, молитви и плач, след което внимателно утъпкаха пръстта.

По изгрев-слънце напуснаха долината. Оставиха къщите непокътнати, но взеха всичко, което ставаше за ядене, включително стадата кози и овце.

Първите нападения започнаха още преди слънцето да е надникнало над върховете. Кардухите се промъкваха с хиляди над тях и от тази височина дори хвърлен камък можеше да събори човек. По-лошо стана, когато планинците започнаха да бутат по склона големи канари, които се търкаляха, подскачаха и смазваха всички, които не бяха достатъчно бързи да отскочат. Но те поне можеха да се видят. Мъглите се разпръснаха дотолкова, че снегът по върховете искреше под лъчите на слънцето. Беше станало още по-студено, но битката ги стопляше.

Действията на Ксенофонт и Хрисоф се превърнаха почти в рутина. Ако кардухите атакуваха предната част на колоната, Ксенофонт изпращаше хора от ариергарда по странични пътеки и те се мъчеха да се изкачат възможно най-високо. Това изобщо не се нравеше на противника и кардухите изоставяха позициите си веднага щом видеха, че ги заобикалят по подобен начин. Ако Ксенофонт биваше подложен на атака, Хрисоф правеше същото и пращаше спартанци нагоре и назад като подкрепление.

В края на деня всички бяха изтощени и обезсърчени. Ксенофонт не знаеше колко още могат да издържат на тези изпитания — и колко мили са изминали през дългия ден. Затвори очи и веднага заспа.

Сънува скъсани вериги и падащи счупени окови.

На сутринта намери Хрисоф и му разказа съня си. Трябваше да е някаква добра поличба, послание от боговете.