Кон Игълдън - Синовете на Спарта

Здесь есть возможность читать онлайн «Кон Игълдън - Синовете на Спарта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Бард, Жанр: Исторические приключения, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Синовете на Спарта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Синовете на Спарта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В Древния свят съществува една войска, от която се страхуват всички! 401 г. пр.н.е. Персийският цар Артаксеркс управлява империя, простираща се от Егейско море до Индия.
Повече от петдесет милиона души са негови поданици. Властта му е абсолютна.
Но синовете на Спарта изгарят от желание да играят играта на тронове…
Сраженията обаче могат да се печелят — или губят — с един-единствен удар. Владетелите падат. И когато прахта от междуособицата се сляга, спартанците се озовават в сърцето на вражеска империя — без подкрепа, без храна и без вода. Далеч от дома, заобиколен от врагове, на младия Ксенофонт се пада да поведе десет хиляди мъже през непозната територия, гъмжаща от врагове.
Основан на един от най-епичните разкази за приключения в историята, „Синовете на Спарта“ майсторски описва жестокостта, героизма и дивашките кръвопролития на Древния свят.

Синовете на Спарта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Синовете на Спарта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Позволи на войниците да задържат робите, които бяха успели да заловят някак по време на пътя. Много от мъжете си бяха взели любовници и щеше да е жестоко да ги изоставят на милостта на планинските племена. Робите обаче бяха повече, отколкото Ксенофонт си бе мислил, че е възможно. Нищо чудно, че всички гладуваха. Имаше чувството, че изхранва половината Персия, и вътрешно кипеше, когато и последните от тях минаваха покрай него.

Хефест беше в ариергарда и вървеше до Палакис, като успяваше да заяви претенциите си към нея с близостта им. Ксенофонт го изгледа и се вкисна още повече. Беше я отблъснал, но въпреки това се надяваше, че тя ще продължи да го търси. Явно не беше така. Сякаш за да докаже подозрението му, Палакис посегна към врата на младежа и махна нещо от него; жестът бе толкова интимен, че Ксенофонт стисна зъби. Изобщо не му хрумна, че тя го прави нарочно или че всичките й показни действия са предназначени за него.

Хоплитите вдигнаха щитове и нахлупиха шлемовете си. Над тях крясъците внезапно спряха. Всички рязко вдигнаха глави към мъглите. Бяха свикнали със звука и изчезването му беше почти плашещо, сякаш самата планина гледаше надолу към тях. Ксенофонт потръпна.

Отпред Хрисоф се озова под атака почти незабавно — върху хората му се изсипаха камъни, хвърляни от кардухите, които се бяха промъкнали по тесни пътеки високо над тях. Последваха стрели и се оказа, че диваците са добри стрелци. Хрисоф реагира съобразително, като изпрати най-младите и силни спартанци да ги заобиколят. Всеки път, когато попаднеха на водеща нагоре пътека, стотина войници се отделяха и се втурваха по нея. Бързо откриха, че основната тактика на кардухите е да побягват от нападателите и да се пръскат като планински кози, оставяйки гърците задъхани над отвесните пропасти.

Сблъсъкът се превърна в дивашка игра на гоненица, от която кардухите се възползваха максимално. Малки групи се появяваха на някой корниз и стреляха, а стрелите им отскачаха с дрънчене от щитове и броня. Ако извадеха късмет, успяваха да ранят или да свалят по някой войник. Преди Хрисоф да успее да отговори или ако видеха спартанци да се впускат да ги гонят, кардухите изчезваха с дюдюкане и подскоци.

Положението беше вбесяващо, но реалните загуби бяха нищожни — достатъчно беше гърците да запазват строя и да използват щитовете си. Придвижването в колона се оказа добре дошло, тъй като щитовете се припокриваха и всеки осигуряваше защита на двама или трима за огромно разочарование за врага. Без щитовете и дисциплината преминаването щеше да се превърне в касапница.

Когато излязоха в една долина, Ксенофонт видя зад тях по-голям отряд. Стотина кардухи подскачаха заплашително, лицата им бяха покрити със сажди или кръв. Намираха се примамващо близо и изглеждаха готови колкото да побегнат, толкова и да нападнат, но задачата му беше да поддържа Хрисоф, а не да се откъсва от строя. Ксенофонт нареди да направят стена от щитове, когато върху тях се посипаха камъни и стрели. Филезий пое основния удар с тесалийците и стимфалците малко пред него в колоната. Те бяха корави и опитни воини и дори не трепнаха.

Най-неочаквано Хрисоф с цялата предна част на колоната се откъсна и се втурна напред към някаква невидима заплаха. Ксенофонт остана да държи тила, без да има представа какво се случва и какво трябва да направи. Изруга и извика Филезий.

Тесалиецът изглеждаше блед, но решителен. Отдаде чест, като се тупна в гърдите.

— Трябва да заловим неколцина от тях — извика Ксенофонт сред шума и трясъка на камъни и стрели, които продължаваха да летят към тях от лявата им страна. Филезий отвори уста да отговори, но в същия миг един хоплит от последната редица беше улучен от стрела в главата и падна, без дори да извика. Ксенофонт и Филезий впериха погледи в тялото му.

— Не можем да спрем тук — каза Ксенофонт. — Намери ми водач, Филезий. Тези хора познават планината. Ще ни тормозят, докато не се сдобием с очи. Устрой им засада. Примами ги — с жени или с ранени.

Филезий се засмя и доведе две млади жени, които се отделиха с нежелание от множеството. С едната вървеше хоплит, явно неин любовник, и възразяваше енергично, докато не видя, че заповедта е на Ксенофонт. Но дори тогава младият войник гледаше ревниво, когато двете жени бяха накарани да изтичат между редицата щитове, сякаш се мъчат да избягат.

Тракането на стрелите по щитовете спря моментално. Жените, които можеха да раждат деца, никога не се подминаваха. Без никакво колебание осем кардухи се втурнаха с разперени ръце да грабнат пищящите момичета. И на свой ред бяха обкръжени, когато гръцката редица изскочи насреща им.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Синовете на Спарта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Синовете на Спарта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Лизелоте Велскопф-Хенрих - Синовете на Великата мечка
Лизелоте Велскопф-Хенрих
Константин Кривчиков - Кремль 2222. Спартак
Константин Кривчиков
Кон Игълдън - Завоевателят
Кон Игълдън
Кон Игълдън - Господари на лъка
Кон Игълдън
libcat.ru: книга без обложки
Кон Игълдън
libcat.ru: книга без обложки
Кон Игълдън
Конн Иггульден - Сокол Спарты
Конн Иггульден
Кон Игълдън - Вратите на Рим
Кон Игълдън
Клайв Касслер - Златото на Спарта
Клайв Касслер
Отзывы о книге «Синовете на Спарта»

Обсуждение, отзывы о книге «Синовете на Спарта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x