Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Един човек с ечал дърв ав гор ата. Л ъвът дош ъл при него и р екъл:

– Ей, чов ече, хайде да се преборим! Ако те надв ия аз – ще те из ям, ако пък ти ме надвиеш – ти ме изяж. Човекът рекъл:

– Ако искаш да си м ерим с илите, л ъвчо, няма защо да се борим. Ето тук това деб ело дърво – дай да го сечем.

– Добре – съгласил се лъвът. – Аз с корен ще го изм ъкна!

Човекът взел брадв ата и с няколко удара отс якъл дърв ото. А л ъвът забивал з ъбите, н октите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.

– Видя ли, лъвчо, че аз съм по-силен от тебе? – попитал човекът. – Аз отс якох дървото, ти не можа. Искаш ли сега да св ирим и да видим кой ще надсвири.

– Най-напред ме научи да св иря! – рекъл лъвът.

– Ще те науча, л ъвчо, ама за тебе трябва друга св ирка.

– Направ ими, чов ече, свирка! – рекъл лъвът.

Човекът взел едно доста деб ело дърво, ударил го с брадв ата, та малко го разцепил, турнал едно д ървено кл инче, та да държи цепнатините поотделно, и рекъл на лъва:

– А сега турн иси тук предните крак а, нали те са ти ръц е?

Лъвът турнал ноз ете си в цепнатините, чов екът изм ъкнал клинчето и дървото ст иснало здр аво л ъва. Л ъвът не могъл да изтърп ития б олки, оп итал се да измъкне ноз ете си, но напразно – дървото ст ягало. Той пищ ял, ревал от болки и м олил чов ека да го п усне. Човекът го пуснал.

– Е, чов ече, дотук ти си по-силен – рекъл лъвът. – Хем си по-силен, хем си по-хитър и умен. Но аз искам да премерим с илите си още веднъж. Хайде да прескочим този ров.

Пред тях имало един доста гол ям ров, п ълен с вода. Човекът погл еднал, погледнал, па рекъл:

– Бива, лъвчо! Само че аз ще взема и третия си крак и ще ск ачам, аз имам три крака, а ти имаш ч етири!

– Взем и, човече, и рипай с третия крак! – запов ядал лъвът.

Човекът гр абнал една голяма то яга, изсилил се на овч арски скок и прехвърлил рова. След него се изсилил лъвът. Скочил и паднал в сред ата на рова. Той бил дълбок, широк и пълен с вода, та лъвът се удавил.

Така оттог ава човекът останал най-силен, защото побежд авал врагов ете си с ум и разум.

Отговорете на въпросите:

Какво рекъл лъвът, когато дошъл при един човек в гората?

Какво направил лъвът с дървото?

Какъв бил ровът?

Какъв останал човекът оттогава?

Один человек рубил деревья в лесу. Лев пришел к нему и сказал: «Эй, человек, давай поборимся! Если я тебя поборю, то я тебя съем, если ты меня поборишь – ты меня съешь.

Человек ответил: «Если хочешь помериться силами, лев, нам не нужно бороться. Вот здесь есть толстое дерево, давай его срубим».

«Хорошо, – согласился лев. – Я его с корнем вырву!»

Человек взял топор и несколькими ударами срубил дерево. А лев и зубами, и ногтями боролся с деревом, сточил все зубы, но ничего не сделал.

«Видишь ли, лев, что я сильнее тебя? – спросил человек. – Я срубил дерево, а ты не можешь. Хочешь посвистим, и тогда увидим, кто кого пересвистит».

«Сначала научи меня свистеть!» – сказал лев.

«Я тебя научу, лев, но тебе нужна дудка».

«Сделай, мне, человек, дудку!» – сказал лев.

Человек взял одно довольно толстое дерево, ударил его топором, разделил его немного, воткнул деревянный клин, чтобы трещину разделить, и сказал льву: «А сейчас ставь сюда передние лапы, они ведь тебе как руки?»

Лев поставил лапы в трещины, человек вытащил клин и дерево сильно стиснуло льва. Лев не мог вытерпеть боли, пытался вытащить свои лапы, но напрасно – дерево их стянуло. Он кричал, ревел от боли и просил человека его отпустить. Человек его отпустил.

«Эх, человек, до этого времени ты был сильнее, – сказал лев, – не столько сильнее, сколько хитрее и умнее. Но я хочу померяться силами еще раз. Давай перепрыгнем через этот ров».