Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Перед ними был один довольно большой ров с водой. Человек посмотрел, посмотрел, да и сказал: «Давай, лев! Только я возьму свою третью ногу и будем прыгать, у меня будет три ноги, а у тебя четыре!»

«Бери, человек, и прыгай с третьей ногой!» – сказал лев.

Человек схватил большую палку, собрался изо всех сил и перепрыгнул ров. После него собрался с силами лев. Прыгнул и попал в середину ямы. Яма была глубокая, широкая и наполненная водой, поэтому лев утонул.

С того времени человек считается самым сильным, потому что побеждает врагов умом своим и разумом.

Двама братя денем и нощем се гонят и пак не могат да се стигнат.

Снага няма, а се движи, къде ходиш – все по тебе.

Бездънна синя яма.

Иде отдалеч един остър меч. Небето той разрязва, когато се показва.

Сутрин светва, вечер угасва.

Пъстра черга нетъкана на небето е постлана.

През прозореца затворен гост дошъл е чудотворен. През стъклото като влязъл, никъде не се порязал.

Сив орел на хълм виси.

На небето чука, на земята се чува.

Чакат ме, викат ме, молят се за мен, идвам, а всички побягват.

На мост приличам, мост не съм; на студ дебелея, на топло тънея.

Беличко, лъскавичко, никой не го милва.

Сляпо мече по дол се влече.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

«Хайде да се преборим! Ако те надвия аз – ще те изям, ако пък ти ме надвиеш – ти ме изяж».

Лъвът забивал зъбите, ноктите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.

Той бил дълбок, широк и пълен с вода.

Оттогава човекът останал най-силен, защото побеждавал враговете си с ум и разум.

Гатанки: Слънцето и луната. Сянката. Небето. Светкавицата. Слънцето. Дъгата. Светлината. Облакът. Гръмотевицата. Дъждът. Ледът. Ледът. Мъглата.

През една ранна лятна утрин Кр али Марко се дигна от легл ото, облече се, нал ожи самурения си калпак, препаса с абята си и викна на невестата си:

– Невесто Ангелино, оседлай ми к ончето Шарколията, че съм решил да пот егля на дълъг път.

– Къде ще идеш, с ине? – попита го старата майка.

– В Солун града ще ида, майко. Искам да навестя м оя побратим Секула. Натъж ими се сърцето за него. Отколе не сме се виждали.

– А защо си преп асал с абята и защо си нар амил боздуг ана си? Нали не отиваш бой да се б иеш, а отиваш стар познайник да спох одиш. Остав иси тука ор ъжието, Марко, да ти не тегне по пътя!

Послуша Марко майка си, разп аса сабята дипленицата, окачи я на стен ата и захв ърли в к ъта тежкия си боздуган, вл езе в малката стая, където сп еше н еговият малък син, и се навед еда го цел уне по чел ото.

Марковата млада нев еста, нали беше хитра и досетлива, докато оседлаваше коня, тайно потули под седлото му сабята дипленица, а боздугана скъта в кожените дисаги.

Яхна Крали Марко своя крил ат кон и потегли по широкия солунски път, пресече Битолското поле, по което пасяха белорунни стада, и навлезе в една г ъста дъбова гора, погледна дърветата и що да види: шумата им жълта пожълтяла посред лято, като попарени от л юта есенна слана клюмнали надолу дъбовите листа. Никога посред лято не е бивало такова чудо.

Крали Марко попита гората:

– Кажи ми, горо, защо си посърнала? Пожар ли те изгори, или слана попари листето ти?

Гората никога не хортува, но на Марка отговори:

– Ще ти кажа, незнаен юнако: нито ме е пожар опожарил, нито ме е слана попарила. Тая сутрин през мене минаха народни поробители – черни арапи с криви ятагани. Те караха три синджира роби – твои братя българи. С първия синджир бяха навързани млади невести с бели забрадки и червени гердани. Невестите вървяха покрусени и ронеха сълзи за невръстните си дечица, останали без майки в люлките.

С втория синджир бяха навързани румени девойки, измъкнати от становете си тъкмо когато тъчели сватбените си дарове. Техните очи бяха зачервени от плач. С третия синджир бяха навързани най-личните момци на твоя роден край. Те пристъпваха мълчаливи, със стиснати юмруци и сподавена мъка. Всичките се влачеха боси по прашния друм и тяхната мъка попари шумата на моите дървета. Затуй съм, юнако, без време посърнала и повехнала.