Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Марко-королевич прыгнул над ними и замахнулся вправо. Повернулись они налево, ни один арап не остался жив. Повалил их, как коса валит тяжелую траву. Смел их, как осенний ветер метет осыпавшуюся листву. Только завязанные рабы остались живы и здоровы.

Так только слез Марко-королевич с Шарколии, развязал три цепи рабов. И всем дал по одной золотой монете – чтобы купили обувь на базаре в Салониках, босые не ходили. Освобожденные люди целовали руку своему спасителю. Накупили много гостинцев на базаре и счастливые отправились к своему родному краю.

А Марко-королевич поехал к высокому дому своего старого побратима Секуле. Перед тем, как добраться до его дома, он отбил в кузнице самого искусного кузнеца серебряную подкову с золотыми гвоздями для Шарколии.

С бяло злато, цялото поле засято.

Шарена кобилица над една река виси.

За деца малки тя е тъй любима, прави им пързалки. Тя казва…

Сутрин изгрява, вечер залязва?

Когато ходиш и то с теб ходи, когато спреш и то спира, когато тичаш и то тича, когато скачаш и то скача прави всичко което ти правиш, а го има само на слънце.

За него главното това е: всичките езици знае.

Широко поле край няма, голямо стадо чет няма, овчарят с рога.

По черен таван свещи горят.

Бесен зет, сляпа щерка, ниска майка, висок татко.

Живее без тяло, говори без език, никой не го вижда, а всеки го слуша.

Сред езеро огън гори, вода и вятър не го гаси.

Наша Мара плат тъкала, на небето го простряла.

Златна пшеница в синя паница, паницата некупена, над земята захлупена.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.

Кажи ми, горо, защо си посърнала? Пожар ли те изгори, или слана попари листето ти?

Крали Марко настигна трите синджира роби.

На всичките даде по една жълтица – да си купят обувки от Солунския пазар, боси да не ходят.

Гатанки: Сняг. Дъгата. Зима. Слънцето. Сянката. Ехото. Небето, звездите и месецът. Небето и звездите. Вятърът, мъглата, земята, небето. Ехото. Слънцето. Дъгата. Звездите и небето.

Един хитр ец нап ълнил чув ал с д ъбови шик алки, т урил отгоре малко орехи, да ги закр ие, и тр ъгнал да ги прод ава вместо орехи.

Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко в ълна отгоре и тръгнал да го продава вместо в ълна.

Двамата се наст игнали по пътя за пазара. След като се разбрали кой какво н оси, съгласили се да си разменят ст оките. Но пон еже вълната е по-скъпа от орехите, ореш арят дал на другия и една пара отгоре.

Когато се зав ърнали по домов ете си, какво да видят: вместо орехи – шикалки и вместо вълна – мъх! И двамата разбр али, че хубаво са се изл ъгали, но никой не съжалявал, защото си били разменили н ищо за нищо. Само онзи, който дал едната пара, отишъл да си я иска.

Като се на учил другият, че оня иде за едната пара, легнал и се прест орил на умр ял. Жена му и децата му почнали уж да го опл акват. Но нали и оня бил хитрец – позн ал, че се преструват. Разтъж ил се уж и той, па казал, че ще чака пон едокато погребат умр елия. Родн ините тогава решили да отнесат мъртвеца в ц ърквата и да го оставят една нощ там, та дано нек аненият гост си отиде. Оставили умрелия в църквата и си тръгнали, ала гостът казал:

– Аз съм търг увал с него, затова не мога да го оставя така, ще го п азя тази нощ!

Всички си от ишли, а него оставили при умрелия. Средн ощ крадц идошли в църквата да си делят кр адените пар и, защото зн аели, че там е спокойно и има св ещи. Живият, като ги вид ял, скрил се в олтара, а мъртвият си останал сред черквата. Крадц ите изс ипали парите да ги делят, но имало и една хубава с абя, която трябвало да прод адат някому.

– Аз ще я купя – обадил се един крад ец, – но дайте да я опитам на този мъртвец дали реже хубаво.

Дали му я и той тръгнал към умрелия. Умрелият изведн ъж скокнал и извикал:

– Братя мъртви, др ъжте тези разбойници!