Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Бутна Крали Марко коня си и викна:

– Бързай, Шарколия, да ги настигнем! Ако настигнем робите, краката ти ще подкова със сребърни подкови и със златни клинци.

Втурн асе бързон огият кон между дърв етата като птица леко-крила прегази буйните води на Вардара, прехв ърли дълб оките д олища.

Накрай пол ето, при високите стен ина Солунската крепост, Крали Марко наст игна трите синдж ира р оби. Те крачеха отмал ели от ж ега и ум ора, обръщаха оч инаг оре към неб ето и поръчваха на пт иците:

– Мили птички, когато ст игнете нашия р оден край, отнесете много здраве от поробените на нашите скъпи майки, бащи и невр ъстни деч ица. Каж ете им, че ние никога няма да ги забравим.

Горещи сълзи к апеха върх упр ашния път, а поробителите шибаха навързаните х ора с камш иците си.

Нажали се Крали Марко, като видя нав алицата, и се провикна:

– Черни арапи, народни изедници! Развържете р обите и ги пуснете на свобод а. Ако ги освобод ите, ще ви даря голям дар – всекиму жълтица, а на командира ви – десет!

Об ърнаха се арапите, погл еднаха под вежди юн ака и отвърнаха:

– К арай си по пътя, невернико, защото и за тебе имаме един синджир!

К ипна юн ашката Маркова кръв. Наведе се от коня, гр абна един камък – цяла канара – и го захвърли към поробителите с такава сила, че к амъкът прехвърли трите робски вер иги, прехвърли Солунската крепост и падна отвъд в Бялото мор е. Поп ипа Марко кр ъста си, за да изкара сабята дипленица, но не я намери. Потърс ибоздугана си, но и него нямаше. Горчиво възд ъхна:

– Ах, майко, защо ме накара да си оставя оръжието в къщи! Сега какво да правя с голи ръц е? Как ще помогна на своите клети братя? Като чу тия думи, Шарколията изцвили:

– Не тъгувай, Марко, добър юнак! Бръкни в дис агите и повдигни седл ото ми да видиш какво е скрила там твоята досетл ива невеста.

Повдигна Крали Марко коженото седло и изм ъкна сабята дипленица. Бръкна в дисагите и намери тежкия си боздуган. Оч ите му св етнаха от радост. Надигна се и замахна.

Най-напред хвърли боздугана към черните арапи, но конете на арапите бяха хитри. Щом видяха, че тежкият боздуган полет якъм тях, мигом колен ичиха и боздуганът профуча над арапските глави.

Тогава Крали Марко стисна др ъжката на сабята дипленица. Острото оръжие изпищя като люта змия. Провикна се Марко добър юнак:

– Паз ете се, черни души арапски!

Арапите мигом измъкнаха кривите си ятаг ани, обърнаха кон ете си към Марка и белите им з ъби бл еснаха.

Крали Марко препусна върх уим и замаха над ясно. Доде се обърне нал яво, нито един арапин не остана жив. Повал иги, както кос ата поваля натеж ала трев а. Помете ги, както есенният в ятър мете нападалата шума. Само навързаните роби останаха живи и здрави.

Че скочи Крали Марко от Шарколията, развърза трите синджира роби.

И на всичките даде по една жълтица – да си купят обувки от Солунския паз ар, боси да не ходят.

Освобод ените х ора целунаха десницата на своя спасител. Нак упиха много армаг ани от солунския пазар и си тръгнаха честити към своя роден край.

А Крали Марко потегли към високия дом на своя стар побратим Секул. Преди да стигне Секуловия дом, той се отби в ков ачницата на най-изкусния ков ач и подкова Шарколията със сребърни подкови и златни клинц и.

Отговорете на въпросите:

Какво викна Крали Марко на невестата си през една лятна утрин?

За какво Крали Марко попита гората?

Колко синджира роби настигна Крали Марко?

Какво даде Крали Марко на всичките?

Ранним летним утром Марко-королевич встал с постели, оделся, надел соболью шапку, взял саблю и крикнул своей невесте: «Невеста моя, Ангелина, оседлай мне коня Шарколию, решил я в долгий путь отправиться».