Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

С ъбуди се к ъсно. Оз ърна се на около, но не видя никъде жива душа. Само гласов ена птички се ч уваха в шумака. Дълго вървя Марийка в непозн атата мълчал ива гора. Най-подир з ърна една д ървена къщурка, покр ита с мъх.

Приближ исе до нея, отвор иврат ата и влезе. В ътре нямаше никой. Леглото разхв ърляно, огънят угаснал. На п олицата нар едени една до др уга седем делви със зав ързани похлупаци. Нали не беше научена да сед исъс скръстени ръц е, Марийка остави х урката си в к ъта, запретна рък ави и почна да разтр ебва. Подред илегл ото, премете, накладе огъня, седна и над яна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя погл еждаше към делвите, но не се реши да ги отвор и.

По едно време, пристигна стоп анката на къщата – една стара рунтава мец ана, и почна да ръмж исърд ито: «Що щеш в моя дом?»

Но като видя как всичко е ош ътано, м ечката се укрот и, прис една до Марийка и започна да я разп итва защо е дошл ав гор ата межд уд ивите зверов е.

Марийка й разправи тегл ото си. Мечката възд ъхна и поклати глав а.

– Ами туй нещо – попита тя – какво е?

И пос очи с лапа къделята.

– Коноп – отвърна Марийка.

– Откъде го вземате?

– Сеем го.

– Как го сеете?

Марийка нагреба ш епа пепел от огн ището, излезе навън и пр ъсна пепелт а.

– Ей как го сеем! – реч е тя.

– Сетне? – попита мечката.

– Сетне го скубем, топим го в реката, мъним го, р ешим го…

– Как го решите? – прек ъсна я мечката.

Марийка протегна ръка и почна л екичко с пр ъсти да чеше мечката по козината.

Мечката зажумя и сладко задряма. Като се пробуди, тя рече на Марийка:

– Ти си много добро момиче. Аз бих те зад ържала да ми пом агаш в къщната р абота, но тука е гор а, има много л юти зверов е. Страх ме е да не ти направят нещо л ошо. По-добре е да се в ърнеш пак при х ората. За награда ще ти дам една от моите седем делви. Изб ирай!

Марийка пос егнала към най-малката, но мечката й даде най-гол ямата.

– Отвор ия! – рече тя, – когато си идеш у дом а.

Марийка по еделвата, поклон исе на мечката и си тръгна. Когато стигна в с ело, тя не отиде в господарската къща, а се прибр ав полусъборената къща на баща си, където се беше род ила. И нали беше страшно огладн яла, тя д игна похлупака на делвата и мушна рък ата си да гр ебне мед, но вместо мед изв ади ш епа жълтици. Премаля от радост. Затече се към паз ара и си накупи всичко, каквото й трябва. И зажив ячов ешки, като не забравяше сиром асите.

На учи се господарката й за мечата делва, отиде на гости у Марийкини и дълго я разп итва как е спеч елила цяла делва с жълтици. Марийка нищо не скри.

– И аз ще проводя моята Иванка да донес еоще по-голяма делва – рече господарката, прибра се вкъщи и почна да тъкми дъщеря си. Премени я, даде и хурка с мека като коприна къделя и я заведе в гор ата.

Тръгна Иванка между дърв етата и почна да к ълне мечката, че се е пръждосала вдън гора. Като стигна до къщурката с мъховия п окрив, ритна врат ата и влезе вътре.

– Ох, че на лошо мир ише! – рече господарската дъщеря и почна да тършува.

Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхв ърля др ехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно ст олче и прот егна рък а. Тъкмо вд игна похлупака и някой грозно изрева зад гърб а й:

– Стооой! Кой ти позвол ида б ъркаш в делвата ми?

Иванка изтърва похлупака, об ърна се, видя мечката и цяла се разтреп ера от страх. Сви се в к ъта и почна да мига.

Мечката изръмжава, озърна се, огл еда разхв ърляната къща, но нищо не каза. Разтреби, сложи всяко нещо на м ястото му. Накладе огъня, с една край камината и пов ика Иванка при себе си.