Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Той носи триста яйца.

«Побратиме, отдавна ли вървиш по мене?»

Гатанки: Ягода. Тиква. Царевица. Черешки. Краставицата. Диня.

Имало едн овр еме ед ин д ядо. Той си имал дъщер я: ког ато се засм ивала, тренд афил ц ъфвал от уст ата й, а ког ато запл ачела, от оч ите й маргар ит капел. Д ядото ги съб ирал и х одел да ги прод ава, за да се прехр анват.

Проч уло се мом ичето с хубостт аи с д арбите си т олкова мн ого, че мълв ата ст игнала чак до уш ите на ц аря. Той по искал да се ож ени за мом ичето и пров одил х ора да го вз емат и да го довед ат при н его. Пр атениците от ишли, вз ели мом ичето и го к ачили в ц арската кол есница.

Сред пр атените х ора об аче имало едн адев ойка, ко ято искала да се омъжи за ц аря. Тя мн ого зав идяла на х убавото мом иче и ведн ага го намр азила до смърт. Върв ели, що вървели и на хубавото момиче му се прип ило вод а. Зав истливата дев ойка му р екла: «Ак оми дад еш да ти изв адя едн ото ок о, ще ти дам вод а».

Н ямало какв ода пр ави х убавото момиче и се съглас ило. Зав истницата изв адила едн ото му ок о, скр ила го в м алка кут ийка и му дала да п ие вода.

Върв ели, що вървели, ст игнали до един кл аденец. Хубавото момиче пак бил оожадн яло и по искало да пие вода. Завистливата девойка пак р екла: „ Ако ми позволиш да ти извадя и др угото око, ще ти дам вода».

Момичето било много жадно и пак се съглас ило. Завистницата извадила и другото му око, скрила го в една кутийка и му дала вода.

Другите жен и, царски пр атенички, си р екли: «Защ о ли му е на ц аря ц арица без оч и? Как ще се пок аже с нея пред х ората? Х айде да я захв ърлим н якъде в гор ата».

И като ст игнали до една гол яма коприва покр ай сух кладенец, ост авили момичето и отм инали. Из п ътя наглас или завистливата девойка, завели я на царя и му к азали, че това е момичето, което щом се засм ивало, трендафил цъфвал от устата му, а щом заплачело – маргарит капел от очите му.

Ц арят се венчал за завистницата. Ч акал той тя да се засм ее и трендафил да цъфне на устата й или да заплаче – и маргарит да падне от очите й. Ала тя н ито се засм ивала, нито запл акала, а царят все чакал, чакал.

А сиром ашкото момиче било нам ерено от един старец, който го прибр ал в к ъщата си. Ведн ъж то се засмяло за н ещо и тоз час червен трендафил цъфнал от устата му. Девойката го дала на стареца и рекла: «Д ядо, иди прод ай този трендафил в град аи в икай: „Трендафил за око, трендафил за ок о!“ И който ти донесе ок о, на него да го дад еш».

Ст арецът взел трендафила и тр ъгнал да в ика из град а: «Трендафил за око, трендафил за око!» Всички хора се ч удели и никой не куп увал трендафила. Щом стигнал до ц арските пал ати, старецът пак взел да вика. От проз ореца се пок азала мл ада жен аи поп итала: «Какво прод аваш, дядо?»

Той й отговорил: «Трендафил за око, дъще!»

А тя му рекла: «Дай го на м ене!»

И изв адила една малка кутийка, отв орила я, дала му ок ото и вз ела трендафила.

Ст арецът занесъл окото на момичето, то го сложило на мястото му и прогледнало. Подир някое време момичето пак се засмяло и от устата му пак цъфнал трендафил. То отново зар ъчало на стареца да го продаде за другото око.