Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Подобен феномен има и в сферата на интелекта. Столетия наред великите шахматисти на света проверявали и доказвали умствените си способности на гросмайстори, като играели със завързани очи. Дълго време се смятало, че „сляпа“ игра на три дъски едновременно бележи границата на човешките възможности. Но през 1933 година Александър Алехин успешно демонстрира „сляпа“ игра на трийсет и две дъски едновременно. Следващите гросмайстори оставят Алехин далеч зад себе си. Когато през 1960 година Колтановски поставя ненадминатия и до ден-днешен рекорд, като играе „сляпо“ на петдесет и шест дъски едновременно, той печели петдесет от партиите, а останалите завършва реми.

Всички тези постижения са възможни благодарение на мемите. Единствено мемът на атлетичния хъс може да подтикне бегача години наред да превъзмогва себе си и да тренира усилено, за да мине бариерата на четириминутния километър и половина. Единствено мемът на шаха може да предостави някому основателна причина или да му вдъхне желание да изпробва възможностите на паметта си, като играе „сляпо“ на петдесет и шест дъски едновременно. Но ето че веднъж щом някой преодолее общоприетия крайъгълен камък на една или друга способност или умение, съответният мем се разпространява светкавично и всяко следващо поколение вече изпълнява същата задача с много по-голяма лекота.

През трийсетте години нацистките генетици са си представяли, че единственият начин за подобряване на човешката порода е посредством селекция на ражданията — предположение, неминуемо и трагично водещо до безжалостно убиване на всеки, който притежава „лоши“ или нежелани гени.

В действителност от над десет милиона години раждаемостта вече не е ефективен двигател за човешката еволюция. Откакто се е развила мозъчната кора с нейната уникална способност да поражда и да предава идеи, мемите, а не гените, са осигурявали най-мощния подтик към промяна.

Разбира се, много от обещаващите методи за повишаване на интелигентността са физиологични, а не мемични. Използваните при тях техники подобряват основната носеща матрица (или ако оприличим човешкия мозък на компютър — хардуер), върху която се зареждат специфичните мемични допълнения (софтуер). Имам предвид по-специално интригуващите съвременни изследвания в областта на така наречените „умни лекарства“ — витамини, билки, аминокиселини и различни химически съставки, за които някои учени твърдят, че са в състояние да подобрят паметта и да повишат интелигентността.

Но стимулиран от подходящи меми човешкият организъм е в състояние да отделя изграждащи интелекта неврохимикали, и без да се прибягва до „умни лекарства“. Посредством подобна самозареждаща се примка на обратна връзка, мозъкът насочва собствената си еволюция. И все пак, няма нищо лошо в това от време на време да подтикваме еволюцията да поускори малко своя ход — именно такова е предназначението на „умните лекарства“.

Поради ограничения обем на тази книга, избрах да ви запозная само с онези методи и техники, които съм практикувал от дълги години и познавам много добре — мемичните, Но бих посъветвал читателите да потърсят информация за „умните лекарства“. Тяхното проучване и научните експерименти по отношение на въздействието им върху мозъка са най-новият клон в областта на ускореното обучение и първоначалните резултати от изследванията са доста внушителни.

В една анонимна статия, подписана с псевдонима Кийт Хенсън и публикувана в списание „Хаул ърт ривю“, авторът за пръв път използва изкования от него термин „мемоиди“, за да опише хората, които са дотолкова обсебени от даден мем, че изцяло губят способността си да разсъждават трезво. Религиозните и политическите фанатици от всякакъв тип попадат като цяло в тази категория. Същностната слабост на мемоида е, че такъв човек напълно загубва способност, да подбира собствените си меми. И тогава мемите го обсебват и го карат да постъпва по тяхната воля.

Не се превръщайте в мемоиди. Подбирайте критично собствените си меми, и отхвърляйте онези, които излизат извън контрол, защото само така ще можете да усъвършенствате съзнанието и интелекта си. Историята предлага достатъчно много примери за това как умелият подбор на меми допринася съществено за човешката еволюция.

В Ренесансова Европа например властите в някои италиански градове оказали огромна услуга на своите потомци, като наредили да се премине от използваните дотогава римски цифри към новата за онова време арабска цифрова система. Преди това човек наистина е трябвало да бъде гений, за да извърши и най-простите аритметични изчисления. Опитайте да умножите 24 по 37. Повечето хора днес се научават да го правят още в трети клас. Но ако вземете да умножавате XXIV по XXXVII — е, това вече е истинско предизвикателство, по силите само на гениален ум. Възприемането на мема на арабските цифри ускорило неимоверно много развоя на човешката мисъл в голяма част от света.