Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Малко са историческите личности толкова благородни, колкото е бил Абрахам Линкълн. При все това, неговият нагон за гонене и постигане на успех бил толкова силен, че съвременниците му често го възприемали като човек безцеремонен и който не се съобразява с никой друг. Неговият дългогодишен партньор в адвокатската работа, Уилям Херндън, отбелязва леко хапливо, че амбициозният Линкълн е като „малък мотор във вечно движение“ и че „винаги всичко пресмята и планира предварително“.

Зигмунд Фройд би обяснил този нагон на Линкълн с мощно, но потиснато в подсъзнанието либидо. Фройд бил убеден, че човешките същества притежават уникалната дарба да превръщат своето сексуално желание в също толкова мощен и нетърпящ отлагане стремеж да издигат небостъргачи, да пишат книги, да печелят граждански войни и да плават по неизследвани океани.

Специалистът по мотивация Наполеон Хил е съгласен с подобно виждане. „Сексуалната енергия е творческата енергия на всички гении — пише той в 1937 година. — Никога не е имало, нито някога ще има велик лидер, строител или творец, при който да липсва мощната подклаждаща сила на сексуалния нагон.“

Хил слага Линкълн наравно с Уилям Шекспир, Джордж Вашингтон и куп други „светила на човечеството“, за които е убеден, че „силно сексуалната“ им природа е предопределила техните успехи. Но това съвсем не означава, че са били женкари. Тъкмо напротив. Според Хил физическият секс обикновено размива творческия „нагон“ на човека. Той смята, че навикът и желанието на мнозина мъже „да си поживеят на младини“ са до голяма степен причина за неуспеха им да се изявят преди да прехвърлят четирийсетте. Хил твърди, че великите гении на човечеството са се проявили като такива именно защото не са удовлетворявали сексуалния си нагон изцяло и само посредством физическа близост, а са го превръщали в по-плодотворни амбиции.

Естествено, сексуалният нагон не е единственият първичен стимулатор, под чието въздействие попада умът. Животните в природата са подвластни и на също толкова мощния глад за храна.

Отдавна съм забелязал, че сред моите приятели, членовете на MENSA, необичайно често се срещат различните смущения в режима на хранене — примерно наднормено тегло, булимия и анорексия. Вероятно това е показател, че съществува някаква взаимовръзка между апетита и интелигентността. Векове наред светците и мистиците са търсили да постигнат духовно пречистване и просветление чрез постенето. Дали по някакъв начин — както е при „подсъзнателния сексуален нагон“ на Фройд и „преобразуването на сексуалния нагон“ на Хил — постите не служат за пренасочване на първичния нагон на глада към удовлетворяване на по-висши нужди и постигане на по-извисени цели?

В действителност съвременната наука за мозъка предполага, че това е точно така. Редица експерименти в тази област показват, че много форми на възбуда — включително гладът — спомагат за енергийното зареждане на човешкия мозък, което му е необходимо, за да може да мисли оригинално и творчески. В периоди, когато дивечът намалявал, нашите пещерни предци е трябвало да откриват необичайни нови източници на храна. Онези от тях, които не са съумявали да проявят повече ум в тази насока, обикновено измирали от глад. И следователно просто не са имали достатъчно време, за да оставят потомство и така именно те да станат наши прадеди, предавайки ни своите характеристики! Тоест, с всяко следващо поколение еволюцията е подсилвала и укрепвала способността ни да постигаме временни изблици на висок коефициент на интелигентност.

В Пета глава описахме експеримента, чрез който Уолтър Фриймън и Кристин Скарда измерват хаотичните „мозъчни бури“, развихрящи се в главите на зайци при долавянето на позната миризма.

Двамата изследователи откриват, че за да може да избухне такава вълна от възприятия, мозъчните клетки на зайците трябва първо да бъдат заредени енергийно посредством физическа възбуда — сексуално желание, глад, жажда или дори заплаха. Подобна възбуда увеличава енергийния пренос — мярка за мозъчния електричен потенциал — между невроните и така мозъкът на заека става хипервъзприемчив. Изглежда че при хората действа същият механизъм и подобен тип възбуда увеличава сетивната възприемчивост, а залялата мозъка вълна от остри възприятия допринася за появата на оригинални образи и мисли.