Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Според Блуум тази жестока житейска драма е стара като света и датира приблизително отпреди четири милиарда години. По онова време на Земята имало само някакво далечно подобие на живот — микроскопични гени, плуващи насам-натам в първичната тиня. За да си осигурят поне малко предимство в борбата за оцеляване, някои от тях се обединили в генни колонии, наречени ДНК (дерибонуклеинова киселина). Предизвикани от засилилата се конкурентна борба, други гени постъпили по същия начин. Така било поставено началото на жестоката надпревара, която продължава и до ден-днешен.

В стремежа си да откриват все по-ефективни начини да убиват, да изяждат, да паразитират и изобщо по всякакви други пътища да надвият съперниците си, отделните генни колонии (ДНК) еволюирали в течение на милиарди години в още по-сложни форми на животински и растителен живот. Според тази теория — Блуум я цитира от публикуваната в 1976 година книга на зоолога Ричард Доукинс „Егоистичният ген“ — ние, човешките същества, не сме нищо повече от най-модерното оръжие, създадено от нашата генна колония (ДНК), водена от нейния неизтощим и яростен стремеж да си осигури господство над света на природата.

В някакъв момент от еволюцията една особено предприемчива и войнствена генна колония създала свое тайно оръжие — интелекта. Появата му на бойното поле придала съвършено ново измерение на генетичната надпревара за надмощие. Преди това другите видове оръжия — зъби, нокти, клюнове, рога, отровни жила — се разработвали и внедрявали много бавно, в течение на милиони години. Но ето че появата на тайното оръжие „Интелект“ позволило на цели генотипни фондове буквално за нула време (от гледна точка на темповете на еволюцията, разбира се) да променят коренно тактиките си за оцеляване.

Някои шимпанзета се научили да използват извити клончета, за да измъкват от дупките им термитите, с които се хранели. А подобно умение давало на съответната колония шимпанзета огромно предимство пред съседните колонии, чиито членове измирали от глад поради липса на термити. Никое шимпанзе не се ражда с такова умение за лов на термити. И веднъж усвоено, то не се унаследява от следващото поколение заедно с гените. Но пък чрез процес на обучение може да бъде предадено от ума на едно шимпанзе на друго и така буквално за една нощ да бъде овладяно от всички членове на колонията. Поради тази причина Доукинс би казал, че умението за лов на термити е мем .

Доукинс определя понятието „мем“ като набор от идеи, които могат да се възпроизвеждат подобно на вирус и да се разпространяват от един ум в друг. Тази аналогия с вирусната инфекция е много точна, тъй като е изчислено, че мемите се разпространяват сред дадена популация по начин, който математически наподобява епидемиологията на острите заразни заболявания.

През 1919 година нов щам на вируса на инфлуенцата успява да погуби над двайсет и един милиона души за по-малко от дванайсет месеца. Понякога разпространението на мемите е по-бавно, но затова пък е също толкова силно заразно. Както отбелязва Блуум, на мема на християнството са му били необходими само триста години, за да завладее Римската империя, а на мема на комунизма — по-малко от сто и трийсет, за да изскочи от страниците на „Капиталът“ и да зарази близо два милиона души по целия свят.

Също като егоистичния ген, мемът притежава сляп, неразсъждаващ инстинкт да се възпроизвежда и разпространява на всяка цена. Мемите са безнравствени, те не правят разлика между понятията „добро“ и „зло“. Мемите на нацизма, на ислямизма, на манията по стила хула-хуп, на двойното счетоводство или, от друга страна, на проповядваните от Джеферсън принципи на живот, свобода и щастие — независимо какви са, всички меми са еднакво остро заразни, когато засегнат за пръв път човешкия ум. Те разпространяват еднакво ефективно както лошите, така и добрите идеи. Дали ще помагат, или ще вредят на човешкия род, зависи изцяло от това как ги прилагаме.

Днес генетиците вече притежават повечето от техническите умения, необходими за възкресяването на измрелите още в праисторически времена динозаври. Липсва им само точният им генетичен код. Стига да можеше по някакъв начин да открият цялата верига на динозавърската ДНК, понастоящем учените са теоретично подготвени да клонират динозавър, който би бил биологично напълно идентичен на своите предци, живели преди шейсет милиона години. Както и във филма на Стивън Спилбърг „Джурасик парк“ („Юрски парк“), клонираният динозавър ще има същите хранителни навици, същите ритуали за чифтосване, същите миграционни привички, а вероятно и същия нрав, като своите отдавна измрели роднини. А ако се клонира и някоя чаровна динозавърка, можем да сме сигурни, че нашият динозавър няма да се колебае, ами бързо-бързо ще спретне подходящ дом и двамата ще дадат на света ново поколение динозавърски бебета.