Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Метод 4: Незабавен отговор. Задайте си въпроса, затворете очи и се вгледайте в образния си поток, за да видите какви точно картини ще се появят в него. Направете го три пъти поред. Сравнете образите. Общите елементи между трите картинни отговора ще ви открият нещо съществено по отношение на новата стратегия за обучение, която търсите.

Метод 5: Напреднала цивилизация. По незнайна причина именно този метод за активиране на „Строителя на стратегии“ неизменно се доказваше като най-плодоносен по време на всичките ни семинари. Просто използвайте някое въображаемо средство — например „Пространствено-времевия асансьор“, описан в Осма глава , — което да ви отнесе в света на зареяна във Космоса далечна и изключително напреднала цивилизация. Но имайте предвид, че обитателите на този въображаем свят трябва да са биологично нормални човешки същества, а не екзотични извънземни. Това е необходимо, за да можете да сте сигурни, че усвоените от тях нови и оригинални техники за обучение ще ви вършат работа и във вашия обичаен свят.

И все пак, тамошните нормални човешки същества всъщност са доста необикновени. В този въображаем паралелен свят всяко десетгодишно дете е по-виртуозен цигулар от Хейфец, по-оригинален мислител от Айнщайн и по-велик писател от Шекспир — в зависимост от сферата, в която искате да се усъвършенствате.

Оставете се образният ви поток да ви предостави възможността да изживеете нещо, което да ви разкрие тайната на тази напреднала цивилизация — причината и метода, позволили на тамошните хора да владеят съответния предмет или умение много по-съвършено дори от най-великите учени, творци или виртуозни изпълнители на нашата Земя.

Вземете назаем и си сложете главата на някой човек от паралелния свят — например на дете, и узнайте как е било отгледано и възпитано, по какви методи е било обучено, какви изживявания и опит е имало, за да бъдат така силно стимулирани талантите и интелектът му.

Надявам се читателите да подходят съвсем сериозно към своя „Строител на стратегии“. В известен смисъл това е най-важната техника от всички, описани в тази книга. Самият „Фактор Айнщайн “ и методите, с които ви запознава, са продукт на дългогодишна работа със „Строителя на стратегии“ — каквито впрочем са всички достижения в областта на усъвършенстването на интелекта и на творческото мислене.

Вероятно няма по-високо уважаван човек в тази област от д-р Сидни Дж. Парнис — близък сътрудник на Алекс Озбърн, създателя на техниката „Гимнастика на ума“, който вече не е сред живите. След като преди петдесет години д-р Парнис допринесъл за създаването на прочутата система от методи за творческо решаване на проблеми, известна като „Стратегията на Озбърн/Парнис“, за него би било много лесно да легне на лаврите си и да се наслаждава на славата. Вместо това обаче, година след година той продължава да развива тези оригинални метаумения, в едно непрестанно търсене на все по-нови и по-добри методи за усъвършенстване на човешкия интелект. Всеотдайната и непоколебима вяра на Парнис в безкрайните възможности на „Строителя на стратегии“ го превърна в най-големия специалист в света по въпросите на творческото мислене, а създадената от него „Фондация за творческо обучение“ е най-уважаваната институция в тази област.

„Нима няма известно удовлетворение — пише Айнщайн, — във факта, че природата е определила естествена граница за продължителността на човешкия живот и така, след приключването му, можем да гледаме на него като на завършено произведение на изкуството?“

Тези думи са особено впечатляващи именно защото са изречени от Айнщайн, тъй като, когато той умира, на седемдесет и пет годишна възраст, неговият най-забележителен труд остава недовършен. Така, според общоприетия начин на мислене, последните четирийсет години от живота му, които Айнщайн посвещава всеотдайно на изследвания и усилия да формулира своята „Обща теория на полето“, са отишли напразно. Защото когато този проблем бъде най-сетне решен, не той, а друг учен ще се къпе в лъчите на славата.

И все пак Айнщайн посреща смъртта със спокойно удовлетворение, защото всеки миг от търсенето на този вечно изплъзващ се Граал му е носил огромна наслада. Дали когато настъпи и нашият сетен час, ние също ще си припомним с удовлетворение годините, прекарани в състояние на прилив, през които всеки ден е бил за нас радостно доказване на собствените ни способности? Или изведнъж ще осъзнаем ужасяващата истина, че през по-голямата част от живота си сме се мятали нервно между тревогата и скуката?