Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Математиката търпи най-малко компромиси от всички други науки. При нея или знаете материала, или просто нищо не знаете. Затова и чувството за тревожност и дори страхът от математиката е сред най-често срещаните и най-силно спъващите успеха от всички така наречени „блокажи на ученето“.

Колкото и невероятно да ви звучи, този ужасяващ за повечето от нас учебен предмет може с лекота да бъде овладян, ако подходим към усвояването му въоръжени с принципите на прилива. Например „Кумон Матаматекс“ — учебна система, разработена от японския учител Тору Кумон, — превърна математиката от кошмар в невероятно забавна игра за много ученици, както японски, така и американски.

При тази система учениците трябва да преминат през 4400 работни листа със задачи — от елементарните аритметични действия до сложните математически уравнения. Всеки ученик остава на един и същ лист, докато не „надхитри часовника“ — тоест, докато не постигне най-многото възможни точки за съответния лист в рамките на определен период от време (обикновено между петнайсет и трийсет минути). По този начин вместо да се терзаят за евентуално погрешните си отговори, учениците съсредоточават цялото си съзнателно внимание в това да подобрят предишния си личен рекорд по скоростно приключване на съответния лист със задачи. При математическата програма на Кумон учениците са постоянно в прилив. Те непрекъснато са изправени пред предизвикателството да работят все по-бързо и по-усилено, но всеки със свое собствено темпо и само по задачи, които отговарят на уменията и на способностите му в момента.

При традиционната система за обучение по математика, за да е в крак с останалите в класа, на ученика често му се налага да преминава към следващия урок, без все още да е усвоил напълно предишния. Тази ситуация прилича на градеж на кула върху нестабилни основи. На колкото по-висок „етаж“ в материала по математика се изкачва ученикът, толкова по-силна тревога го обзема, „кулата“ му се олюлява все повече и повече, поражда се панически страх, че въпросът е едва ли не на живот и смърт. Обратната връзка, под формата на оценки, става все по-обезкуражителна. Тревогата сковава ума. А това прави напълно невъзможно постигане на състояние на прилив.

От друга страна, при „Кумон Матаматекс“ ученикът никога не преминава към новия урок, преди да е овладял до съвършенство предишния и да решава придружаващите го задачи с възможно най-голяма бързина. А преминаването към следващия урок — работен лист, става с ентусиазъм и нетърпеливо любопитство, породени от вдъхновяващата увереност в собствените сили, благодарение на вече доказано майсторство.

По време на работата над „Фантазия“ Уолт Дисни непрестанно повтарял на аниматорите: „Тук не става дума за мултипликации. А за покоряване на светове.“ За Дисни анимацията била нещо много повече от клон на шоубизнеса. Той я възприемал като вълшебно изразно средство, което рано или късно ще разшири дотолкова човешката способност за себеизразяване, че ще можем да оживяваме и най-невероятните си фантазии едва ли не само със силата на мисълта си. „Виждам го толкова невероятно прекрасно, че нямам думи да го опиша — казал той веднъж по повод бъдещето на индустрията за филмова анимация. — Огромно и сияйно“.

Тази представа на Дисни днес вече започва да се сбъдва благодарение на новите технологии за постигане на виртуална реалност и дигитални пространствени ефекти. За жалост, на Уолт Дисни не му достигнаха трийсет години, за да дочака това мечтано от него бъдеще. Подобно на Мойсей, Дисни цял живот вървял към своята Обетована земя, която обаче Съдбата му отредила никога да не види. Трябва ли да го съжаляваме за тази негова участ? Според самия него — не. Приживе той възприемал със съвършено разбиране правилата на играта, наречена „човешка смъртност“.

„Ние, последните пионери на Новия свят и първите обитатели на Модерния, няма да доживеем да видим това прекрасно бъдеше — казал той. — Но сме щастливи, че градим неговите основи.“ Както и при всички велики гении, за Дисни щастието било в самия процес на работата. Високите цели, които си поставял, му служели по-скоро като един вид извинение, за да потъва още по-самозабвенно и всеотдайно в любимата си работа.

Като президент на „Пийпьл Нетуорк“ (TPN) — изключително популярна и бързо разрастваща се сателитна телевизионна мрежа със седалище в Ирвинг, Тексас, посветена на разработване и разпространение на различни програми за самоусъвършенстване — Джеф Олсън изповядва една философия на успеха, която нарича „Мъничката разлика“. „Победителите се отличават от останалите хора — пише той в списание «Съксес». — Но това е само една съвсем мъничка разлика . Разликата между победата и поражението твърде често се крие в онези ежедневни човешки действия, които съвсем лесно можем да правим — но също толкова лесно можем и изобщо да не правим… Мъничката разлика е винаги в работата, която вършите или не вършите — тоест, тя е във ваша полза или във ваша вреда.“