Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Състоянието на прилив увеличава мисловната интензивност, като повишава силата на сигнала за сметка на фоновия шум в ума ни. Когато обаче се занимаваме с нещо, което ни е твърде трудно, много скоро се улавяме, че ни обливат вълни на неувереност, смущение и може би дори страх за работата или за успеха ни. Подобни отрицателни чувства създават постоянен и дразнещ фонов шум, който разсейва вниманието ни и отслабва интензивността на мисълта ни. По подобен начин, когато задачата ни е прекалено лесна, умът ни също се разсейва — но този път от скука, — като ясният сигнал на мисловната ни дейност отново бива заглушен от фонови шумове.

От друга страна, когато сме в състояние на прилив, изживяваме една особена самовглъбеност, при която времето сякаш спира, всички тревоги и притеснения се изпаряват и не съществува нищо друго, освен онова, с което се занимаваме в момента. Запълнени са всичките 126 бита в секунда на съзнателното ни внимание. Няма никакво празно пространство, в което да се промъкнат и да се настанят отрицателни или разсейващи мисли. В подобни мигове мислите и на десния, и на левия ни ум са подредени и съсредоточени в общ фокус, точно като лазерен лъч — и също толкова остри.

Електрическата крушка излъчва светлинни вълни в различни посоки и с непостоянна честота на трептенията. Подобна некохерентна светлина е слаба. Тя не променя материалния свят наоколо си. Но ако внесем ред в светлинния сноп, така че вълните да трептят с еднаква честота и да са подредени във фаза една спрямо друга, ще получим лазерен лъч (виж Фигура 14.3) . Този тип светлинен лъч е много по-мощен от некохерентния и може да оказва силно въздействие върху материалния свят — примерно да „съшие“ наранената ретина на окото или да пробие дупка в обикалящ около Земята вражи сателит. Невероятната мощ на лазерния лъч се дължи на царящите в него ред и фокусираност.

Умът също придобива невероятна мощ, когато е подреден и фокусиран. Когато са в състояние на прилив, хората работят с такива бързина, талант и издръжливост, които на моменти изглеждат почти свръхестествени. Именно в подобно състояние Моцарт е създавал шедьоври само за една нощ или някой хирург може да издържи истински оперативен маратон — и едва когато приключат работата си, да осъзнаят какви великолепни резултати са постигнали. В „Проект Ренесанс“ наричаме това хиперпродуктивно състояние „творчески огън“.

Естествено, ефектите от прилива рядко са толкова драматично изразени. В повечето случаи влизаме и излизаме от състояние на прилив, без дори да го осъзнаем. Това може да стане примерно, когато постигнете плавен ритъм при отпращането на топките за тенис към тренировъчната стена. Възможно е да ви споходи и както си вървите по улицата и изведнъж странната и красива игра на слънчевите лъчи по прозорците на сградите ви погълне дотолкова, че да забравите всичките си грижи и тревоги. Или когато играете с децата си. Или в сладостните моменти на спокойна хармония с брачния или интимния партньор/партньорка. Буквално всяка стимулираща дейност, която поглъща всичките ви 126 бита в секунда съзнателно внимание, може да ви потопи в прилив на блажено удовлетворение. Всеки път, когато усетите ума си завладян от смущаващия и досаден фонов шум на тревога, завист, ревност, гняв, неувереност и други подобни отрицателни чувства, знайте, че дейността, с която се занимавате в момента, е или прекалено лесна, или прекалено трудна за вас. Ако съумеете да я промените така, че да поглъща всичките ви 126 бита в секунда съзнателно внимание, ще можете ефективно да отстраните фоновия шум.

Схемата на фигура 14.4 е съставена от издателите на списание „Съксес“ („Успех“) въз основа на идеите на д-р Чикшентмихали (публикувана за пръв път през юни, 1991 г.). На нея са предоставени проверените в практиката и внимателно анализирани етапи по пътя към постигане и поддържане на състояние на прилив.

Според Чикшентмихали обратната връзка — повече от който и да било друг фактор — привнася елементи на забавна и приятна игра в работния и в учебния процес. Но истински увлекателната игра винаги съдържа елемент на отбелязване и отчитане на точки. Именно събраните точки осигуряват обратна връзка на играча и усещане за това доколко успешни са усилията, които полага. Например при баскетбол сме много по-силно мотивирани да вкарваме кошове, ако следим и отчитаме съотношението между попаденията и пропуските. Или друг пример — усилената тренировка на „бягаща пътечка“ или на „стълбищен степ“ ни се струва много по-лесна и по-приятна, ако имаме дигитален датчик, по който да можем всяка секунда да видим колко калории сме изгорили и съответно колко километри сме пробягали или колко стъпала сме изкачили.