Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Независимо дали сте на осемнайсет или на осемдесет години, точно сега е моментът да започнете да осъществявате голямата си мечта. Не се тревожете дали ще имате време да я постигнете. Ден след ден усвоявайте и усъвършенствайте необходимите умения. Наслаждавайте им се в пълна мяра. Мълчаливо, ненатрапчиво, бавно, но сигурно, мъничката разлика ще заработи във ваша полза. По този начин Силата ще бъде на ваша страна.

Кой би могъл да си представи Египет без пирамидите? Ако не съществуваха тези прочути архитектурни паметници, повечето хора изобщо не биха имали представа каква е била цивилизацията на древните египтяни и какви са били техните постижения. Светът на фараоните щеше да ни е толкова непознат, колкото и изгубеният древноиндийски град Мохенжо-Даро.

И все пак, идеята за строеж на пирамиди не е била нещо присъщо и неотменимо за душевността на древноегипетската култура. В действителност тези грандиозни и удивителни архитектурни паметници изобщо нямаше да съществуват, ако не е бил геният на един-единствен човек.

Преди близо 5000 години фараоните на древен Египет били погребвани в така наречените „мастабас“ — квадратни постройки, издигнати от направени от кал тухли. Но ето че на един придворен архитект, на име Имхотеп, му хрумнала по-добра идея. Когато получил нареждане да построи кралска гробница за фараона Джозер, Имхотеп наредил 850 000 тона варовик в странна структура, извишаваща се на шейсет метра над пустинята. До този момент светът не бил виждал такова чудо. Това било не само първата пирамида в човешката история, но и изобщо първата висока постройка от камък.

Така Имхотеп оставил името си като първия гений на човечеството. И днес, 4700 години по-късно, завещаното от него наследство — продукт на оригиналната му творческа мисъл — е все още живо и неизменно се радва на огромна слава. От стъклената пирамида в двора на Лувъра, до така наречената Трансамериканска пирамида, която властва на хоризонта на Сан Франциско, съвременните архитекти продължават да пресъздават и да имитират шедьовъра на Имхотеп. В действителност всеки път, когато днешните строители полагат камък върху камък, те отдават почит на човека, който според единодушното мнение на археолозите, е изобретил и е сложил началото на каменната зидария в строителството.

Айнщайн отбелязва веднъж, че „произходът на всички ценни неща — материални, духовни и нравствени, — които получаваме наготово от обществото, може да бъде проследен назад във времето, преминавайки през безброй поколения, до техните първоначални автори — конкретни индивиди, надарени с богата и оригинална творческа мисъл.“

Айнщайн има предвид хора като Имхотеп. Но какво именно прави тези специални личности толкова изобретателни? Защо един пещерен мъж си прави нож от кремък, докато събратята му ловуват с боздугани? Защо една пещерна жена засажда семена в почвата, докато посестримите й ровят земята за ядливи грудки и търсят плодове? Генетиците отдавна се опитват да открият предполагаемия „гениален ген“, който би могъл да обясни подобни необикновени прозрения. Но напоследък се натрупват все повече доказателства, че трябва да обърнем погледа си в друга посока. Изглежда че тайната на гениалността се крие не в гените, а в нашите меми — с термина „мем“, който всъщност е коренът на латинската дума memento (напомняне, спомен), се обозначават онези модели на мислене, поведенчески навици, умения и типове на емоционално отреагирване, насложени в умовете ни от хората и от обстоятелствата край нас.

Ако някоя лъвица открие гепард да ловува на нейната територия, тя обикновено се опитва да го убие. Нещо повече, ако попадне на леговище с малки гепардчета, лъвицата ги убива най-делово едно след друго, като притиска с огромната си муцуна главите им, докато се задушат. Когато майка им се върне от лов, намира леговището си пълно с мъртвите тела на своите малки гепардчета.

Както Хауърд Блуум отбелязва в своята книга „Принципът на Луцифер“, подобна безсърдечна жестокост е типична за света на дивата природа. Винаги и навсякъде даден набор от гени неизменно се опитва да надвие и да измести друг набор от гени. В действителност твърде често отделните същества приличат на лесно заменими пионки в битката за надмощие между конкуриращите се генотипни фондове.