Том Кланси - Властта на президента

Отначало сметна, че това е джип или голяма кола.

Обадиха се от още един танк:

- „Буря три“ за „Буря едно“. Мисля, че е вертолет.

- Нет [1] Не (рус.). - Бел. прев. - отговори Лапранов, но се загледа по-внимателно. Тъмната сянка, изглежда, спря на едно кръстовище, а после тръгна странично към някакъв паркинг.

- Какво е това, мамка му? - възкликна Лапранов. - Може и да е вертолет. Пълнач, можеш ли да го идентифицираш през „Катерина“?

Устройството за наблюдение на топлинни изображения на големи разстояния „Катерина“, което имаше всеки танк, позволяваше на пълнача да наблюдава отдалечени цели на видеоекран. Самият Лапранов можеше да наблюдава този екран, но не искаше да сяда обратно в купола на танка, защото тук му беше твърде интересно.

Пълначът отговори по вътрешната разговорна уредба на Буря нула едно:

- Потвърждавам, лек вертолет. С един винт. Не виждам обозначителните знаци - стои зад камион в сянка. Мамка му, много е нисък. Плазовете му сигурно са само на метър от земята.

- Оръжие? - запита Лапранов. Напрегна се да види по-добре през бинокъла си.

- Ъ... чакайте. Има два пилона с картечници. Няма ракети - разсмя се пълначът. - Сигурно иска да си играем на пистолети.

По разговорната мрежа прозвуча смехът на командира на един от другите танкове.

Но капитанът не се разсмя. Дръпна продължително от цигарата си.

- Обозначи го като цел.

- Разбрано. Обозначено като цел.

- Разстояние до целта?

- Четири хиляди двеста и петдесет метра.

- Мамка му - отговори Лапранов.

Ракетната система 9М119 „Рефлекс“ за борба с танкове и нисколетящи бавни летателни апарати като хеликоптерите имаше боен обхват от четири хиляди метра. А този малък хеликоптер кръжеше съвсем малко извън обхвата.

- Къде ми е въздушната поддръжка? Трябваше да са го видели на радара.

- Няма да го забележат. Движи се между сградите. Твърде ниско е до земята. Сигурно е прелетял така над хълма и през целия град, за да се крие от радарите. Не знам какво прави, но е добър пилот.

- Може, но не го харесвам. Искам го мъртъв. Викай подкрепа. Предай координатите му.

- Да, другарю капитан.

- Всички групи от „Буря“, заредете осколъчни снаряди и възобновете атаката.

-Да!

След няколко секунди всичките шест танка изстреляха 125-милиметрови снаряди срещу сградите в центъра на Пьолва и с този залп убиха четирима и раниха деветнадесет души.

Едгар Ньолвак чу раздиращия звук на снарядите в небето над себе си и погледна назад през рамо точно когато те попаднаха в сградата на общината и в автогарата. Когато димът се разчисти, видя някаква кола по пътя на хълма. Отначало реши, че това е черен джип, който дори май спря на един паркинг. Трудно се виждаше в сянката на голямата болница до него, но накрая Едгар разбра какво е това.

Черен хеликоптер. Плазовете му се намираха най-много на метър или два от земята.

Мъжът до него го стисна за ръката. Посочи хеликоптера и изкрещя истерично:

- Зад нас са! Нападат от запад!

Едгар се загледа във хеликоптера, объркан. Накрая каза:

- Не е руски. Според мен е новинарски хеликоптер.

- Снимат ли това? Дали само ще ни гледат как умираме?

Едгар обърна поглед назад към танковете, когато друг снаряд падна на шестдесет метра от него. Заля ги дъжд от кал.

Ако не се махнат и те самите ще умрат.

Лапранов се наслаждаваше на цигарата си. Дръпна си продължително и в този момент чу в слушалките си:

- „Буря нула- четири“ за „Буря нула-едно“.

- Казвай, „Четири“.

- Другарю командир, отново наблюдавам онзи вертолет през „Катерина“... Изглежда, над носещия му винт има някакъв контейнер.

- Какво?

- Контейнер.

При тези думи Лапранов се спусна в командирския отсек и се вгледа в монитора за наблюдение на далечни разстояния. Хеликоптерът се виждаше по-добре. Да. Малкият хеликоптер имаше нещо кръгло отгоре на вала на носещия винт.

- Какво, по дяволите, е...

Цигарата падна от устата му.

О, мамка му.

Лапранов беше изучавал силуетите на всички самолети на НАТО. Каза тихо:

- Това е... това е ОН-58.

Водачът на „Буря нула-едно“ се обади:

- Не, другарю командир. Естонците нямат...

Лапранов изкрещя в микрофона и рязко се наведе напред, зa да се хване за дръжката на люка и да го затвори:

- Това са шибаните американци!

Мичман втори ранг Ерик Конуей от армията на САЩ, група „Браво“, 2-ри взвод, 17-и кавалерийски полк на 101-ва въздушна дивизия, погледна към мултифункционалния дисплей с топлинното изображение на руските танкове в гората на две мили от него. След това насочи вниманието си отново към лопатите на носещия винт над себе си. Краищата на четирите лопати на хеликоптера OH-58D „Кайова Уориър“ се въртяха опасно близо до стените на сградите от двете страни на улицата. Ако не държеше лоста „стъпка-газ“ абсолютно стабилно, щеше да удари някоя от сградите, да разбие машината и да убие себе си и втория пилот още преди руснаците да получат възможност за това.