Том Кланси - Властта на президента

Силни, но разтреперани ръце хванаха Едгар Ньолвак и го издърпаха. Той се влачеше през калта и охкаше от болката в краката си, която едва сега усети, и каза безмълвна молитва за селото, за страната си и за света, защото имаше чувство, че е свидетел на началото на нещо много лошо.

Битката за Пьолва беше регистрирана като първата схватка между НАТО и Русия, но към късния следобед имаше подобни инциденти из цяла Източна Естония.

Военният план на Русия разчиташе, че НАТО няма да пожелае или пък да може да окаже подкрепа на своята държава членка. Късметът на Русия изневери и тя се оттегли от Естония на следващия ден, като заяви, че всичко е преминало с успех: единственото намерение на страната било да прогони терористите от няколко села по границата, и това е изпълнено.

Но всички на Запад знаеха, че Русия искаше да стигне до Талин и че този провал е пълно поражение за Валерий Володин. За всички, може би дори и за самия Володин, беше ясно, че е подценил решимостта на НАТО по принцип и по-конкретно на САЩ.

Но докато на Запад празнуваха руското оттегляне, някои хора в Кремъл вече преодоляваха тази спънка и работеха по нов план за разширяване на властта си в западна посока.

И този план със сигурност щеше да отчете колко опасни са Съединените щати.

Две привлекателни двадесет и нещо годишни дами седяха на маса в центъра на пъба. Най-обикновена сряда за Емили и Ялда - пиеха бира и се оплакваха от работата си в „Банк ъф Ингланд“. Наближаваше единадесет вечерта и повечето от хората, които идваха тук след работа, си бяха отишли, но двете жени винаги работеха до късно в сряда, когато изготвяха скучни и спешни доклади. За да се наградят за усилията си, двете имаха навика да идват тук, в пъба „Каунтинг Хаус“ за вечеря, напитки и клюки, преди да се отправят към метрото и апартаментите си в Ийст Енд.

Поддържаха този ритуал от година и познаваха всички редовни посетители в „Каунтинг Хаус“ ако не по име, то по външност.

Намираха се в Лондонското Сити - финансовия център на града. Мъжете и жените, които идваха тук, работеха в търговски къщи, банки, инвестиционни фирми и в борсата, а всички те се намираха в тази част на града. Разбира се, идваха и непознати, но рядко някой от тях възбуждаше интереса им.

Но тази вечер имаше ново лице и Емили и Ялда спряха да разговарят за работата си в мига, в който го видяха да влиза през вратата.

Беше висок мъж, към тридесетгодишен, със стилен сив костюм, който говореше за пари и класа, и дори консервативната кройка на сакото не можеше да скрие атлетичното му тяло.

Той беше сам и си намери сепаре в ъгъла до бара, разви малката крушка на масата и седна в тъмното. Когато сервитьорката дойде, той направи поръчка и не след дълго му донесоха чаша бира. Докато я пиеше, той не откъсваше поглед от нея, провери телефона си няколко пъти и през цялото време изглеждаше погълнат от някакви мисли.

Липсата на интерес и замисленият му вид само засилваха любопитството на Емили и Ялда.

Когато започна втората си бира, двете жени от „Банк ъф Ингланд“ преполовяваха третата. Не бяха от най-свенливите - обикновено ако видеха в пъба някой добре изглеждащ сам мъж без халка, веднага ставаха от масата, но сега нито Емили, червенокоса жена от Фулъм, нито Ялда, брюнетка от пакистански произход, родена и израснала в Ипсуич, отидоха при мъжа в ъгъла. Не изглеждаше ядосан или жесток, но с нищо не подсказваше, че е благоразположен.

С напредването на вечерта двете започнаха надпревара - кискаха се, докато всяка се опитваше да накара другата да предприеме нещо. Накрая Емили си поръча чаша „Йегермайстер“ за кураж и го изпи бавно наведнъж. След като изчака няколко секунди алкохолът да подейства, тя стана и премина през залата.

Джак Райън-младши забеляза червенокосата жена от двадесет крачки. „Мамка му - помисли си той. - Не съм в настроение за това.“

Загледа се в златистокафявата течност пред себе си, като му се искаше жената да се откаже, преди да стигне до масата му.

- Здравей.

Джак се почувства силно разочарован от уменията си да внушава.

Жената каза:

- Викам, ще дойда да видя как си. Искаш ли нова напитка? Или пък изправна крушка?

Джак я погледна, но не в очите. Усмихна се леко, като се стараеше да бъде максимално учтив, без да изглежда прекалено приятелски настроен.

- Здравей!

Очите на Емили се разшириха.

- Американец? Не съм те виждала преди. С моята приятелка опитвахме да отгатнем какъв си.