Том Кланси - Властта на президента

Системата „Арена“ сработи веднъж, но не успя да презареди и да открие втората ракета „Хелфайър“, която дойде твърде бързо. Ракетата се вряза в купола на „Буря нула-шест“, преди танкът да успее да изстреля отбранителна ракета.

От мястото си в танка и през затворения люк Лапранов чу как парчета метал удариха неговия танк, въпреки че „Нула-шест“ се намираше на сто и двадесет метра северно от него.

Вторият танк, „Буря нула-две“, изстреля два защитни снаряда от системата „Арена“ и се отърва от двете ракети „Хелфайър“. Когато втората ракета пред „Нула-две“ се взриви, „Буря нула-пет“ обяви, че е под лазерен прицел.

Миг по-късно „Нула-пет“ избухна.

Лапранов се отказа от ракетите „Рефлекс“ - автоматичните системи за зареждане на четирите останали танка все още избираха необходимия снаряд.

Капитанът извика до всички:

- Пускай дим и се изтегляй! Водач, измъквай ни оттук! Назад! Назад! Назад!

- Да, другарю капитан!

Ерик Конуей и Андре Пейдж наблюдаваха от хеликоптера „Кайова Уориър“ в Пьолва как четирите останали танка се заизтегляха от селището в опит да се скрият сред дърветата и как около тях избухна бял дим, който ги обви в пухкав облак.

Пейдж каза:

- Пускат димки и бягат.

Конуей отговори спокойно в микрофона:

- Сменяй поляритета.

- Разбрано - отговори Пейдж и превключи системата за топлинно изобразяване от горещо бяло на горещо черно.

На екрана пред тях четирите танка, които се криеха в широкия облак, се появиха като в ясен ден.

В слушалката си Конуей чу глас:

- „Черен вълк две-шест“, още две ракети заминаха.

- Не спирайте - отговори той.

Пейдж насочваше лазера към четвъртия танк отляво, а в това време Конуей огледа лопатите. Приближил се беше малко вляво - върховете им се намираха само на метър от втория етаж на болницата. Бързо провери дясната страна, видя, че имаше малко място натам и завъртя леко лоста надясно, за да върне машината в центъра на паркинга.

В гората отбранителната система на един от танковете изстреля ракета и малкият пламък от нея се показа на екрана. Но той не можеше да се сравни изобщо с мощния взрив на петдесеттонния танк само секунда след това, когато втората ракета „Хелфайър“ се стовари върху купола му.

- Добро попадение, „Блу макс“. Целта е унищожена. Указвам нова цел.

- Разбрано, „Черен вълк две-шест“. Стрелям... Ракетите излязоха от пилоните и отиват към целта.

Танкът „Буря нула-едно“ на Лапранов се намираше на двадесет и пет метра навътре в гората, когато индикаторът за предупреждение за лазер се включи. Капитанът изрева на водача да влезе по-дълбоко в гората и танкът проряза пътека през боровете в опит да се оттегли.

След момент отбранителната система на „Нула-едно“ изстреля ракета. Капитанът нямаше какво да стори - можеше само да чака, стиснал дръжките над себе си и затворил очи.

Паниката и ужасът, които изпита Аркадий Лапранов, не означаваха съпричастност към мъжете и жените в къщите, които беше взривявал цяла сутрин. Сви се в контролния си център с адската надежда, че системата „Арена“ ще го спаси.

Тя го спаси два пъти, но третата ракета премина и се заби в реактивната броня „Контакт“-5, предвидена да намали силата на удара на идващия снаряд. Обаче ракетата премина през стоманата на петдесеттонния танк като куршум през плът. Тримата мъже от екипажа загинаха секунди след това, куполът на танка изхвръкна тридесет метра право нагоре, а машината отскочи назад като пластмасова играчка, ударена силно в бетон. Танкът избухна и парчета от бронята му се разлетяха в гората, а след вторичния взрив към небето се вдигнаха пламъци и черен дим.

Минутка след това мичман втори ранг Ерик Конуей предаде оценката си за щетите:

- „Блу макс шест-шест“, „Черен вълк две-шест“. Добро попадение. Не виждам други цели.

Водачът на щурмовите хеликоптери отговори:

- Разбрано, връщаме се в базата.

Конуей вдигна високо юмрук и Пейдж го допря със своя юмрук, после „Черен вълк две-шест“ се наведе на север, след което се заиздига и завъртя едновременно. Набра хоризонтална скорост и се спусна бързо над четириетажната болница по пътя към базата.

В канавката на километър на изток Едгар Ньолвак беше седнал, за да види по-добре димящите танкове в гората.

Никой в калта не викаше от радост. Мъжете около него не разбираха почти нищо от случилото се, нито пък можеха да знаят дали през гората не идва следващата вълна на руската военна машина. И все пак се възползваха от края на нападението. Някои изтичаха до колите си, за да ги докарат по-близо, докато останалите измъкнаха ранените от канавката и ги поведоха към паркинга, за да идат в болницата с колите.