Том Кланси - Властта на президента

Джак целуна жена си и тя тръгна към спалнята. Той й каза:

- Идвам веднага, само да видя децата.

Райън надникна в стаята на Сали. Тя спеше дълбоко, стиснала в ръце плюшеното си зайче. Той пристъпи тихо и я целуна по челото.

След това отиде в стаята на малкия Джак и се изненада, че бебето стои право в креватчето си. Поздравяваше баща си с големите си сини очи под черния перчем и с широка усмивка.

Райън се засмя тихо.

- Хей, приятел.

Вдигна детето и го прегърна, а след това го занесе в хола, седна на дивана и сложи момчето в скута си.

Тук тишината се нарушаваше само от будилника и Райън усещаше биенето на сърцето на сина си върху собствените си гърди.

Изведнъж в мислите му нахлуха спомените за опасността и смъртта от последните няколко дни. Животът му висеше на косъм неведнъж и сърцето му заби от ужас, че можеше да е загубил всичко, което има и обича.

И че семейството му можеше да загуби него.

Прегърна Джак още по-силно и момчето се завъртя в ръцете му.

Каза си, че трябва да се махне от този живот, преди малкият Джак и Сали да загубят баща си.

Докато разсъждаваше над факта, че е смъртен, осъзна колко безотговорно се отнася към живота си и към опасността не само за себе си, но и за другите. Замисли се за Дейвид Пенрайт, за двамата швейцарски банкери, които не познаваше, за невинните хора, убити в Швейцария и Германия, и за Ингрид Брец, Марта и мъжа, излязъл от дърветата, за да помогне на непознат, като се изложи сам на огромна опасност.

Джак се захвана с играта на разузнаване, за да направи света по-добро място. Признаваше, че това е наивен довод, но знаеше, че е направил нещо добро. Не много може би, но по дяволите, той беше само човек и полагаше всички усилия.

Отново погледна надолу към Джак-младши и се зарадва, че детето е заспало просто така, в ръцете му.

Райън знаеше, че не може да се откаже да дава най-доброто от себе си. Щеше да направи всичко необходимо, за да е в безопасност, за да живее дълго и да се грижи за семейството си, но знаеше, че колкото повече се стреми да подобри света, толкова по-голям шанс има Джак-младши да наследи малко по-добър и малко по-безопасен свят от този.

Джак реши, че покойният му баща, полицаят от Балтимор на име Емет Райън, вероятно също го е държал така на ръце и е мислил за тези неща. По дяволите, това желае всеки баща, но Джак не знаеше има ли някаква надежда да се сбъдне това желание. Сигурен беше само, че малкият Джак го очакват опасности, които Райън не може да си представи, но като стана и понесе спящия си син към стаята му, осъзна, че всеки баща е длъжен заради децата си да опита.

Том Кланси

ВЛАСТТА НА ПРЕЗИДЕНТА

превод Венцислав Градинаров

редактор Марин Гинев

художник на корицата Буян Филчев

коректор Станка Митрополитска

предпечат Калина Павлова

печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК „Прозорец“ ЕООД

тел. 02 9830485, тел./факс 02 9830486

e-mail: office@prozoretz.com

www. prozoretz. com

Не (рус.). - Бел. прев.

Няма проблеми (рус.). - Бел. прев.

Довиждане (рус.). - Бел. прев.

Не говоря немски (нем.). — Бел. прев.

Боже мой (нем.). — Бел. прев.

Да (нем.). - Бел. прев.

Не (нем.). - Бел. прев.

Ренате, ела тук! (нем.) - Бел. прев.

Извинете. Говорите ли английски? (нем.) - Бел. прев.

От reconnaissance (англ.) - Бел. прев.

Много благодаря, господин Райън (нем.). - Бел.прев.

Всичко е ясно (нем). - Бел. прев.

Ти какво мислиш? (нем). - Бел. прев.

Не знам (нем.). - Бел. прев.

Стой! (нем.) - бел. прев.