Том Кланси - Властта на президента

- Какво искаш да кажеш?

- Когато се разчуе, че „Седемте каменни мъже“ са били просто поредният помощник на един мошеник, поредните глупаци, вършили работата на Кремъл, организацията ти ще трябва да направи някои промени, няма избор. Но ти можеш да оцелееш, Дмитрий - отговори Кларк, почти долепи устни до ухото на Нестеров и продължи след кратка пауза: - Обаче не и Таланов. Нали?

Президентът на Съединените щати Джак Райън седеше на бюрото си в Овалния кабинет. Пред него лежеше бележник с няколко реда, написани със собствения му почерк. Бързо погледна часовника, а после телефона си и се постара да успокои трескавите си мисли.

Моментът беше от онези, критичните за един държавник, защото действията му през следващите няколко минути щяха да определят дали хиляди, десетки хиляди или дори стотици хиляди ще умрат или ще живеят.

Няколко часа снощи преминаха в срещи със Скот Адлър, Мери Пат Фоли и Джей Кенфийлд, с Боб Бърджис и Марк Йоргенсен, с Дан Мърей.

Всички го подготвиха за онова, което трябва да каже, но решението взе не заради съветите на тези опитни професионалисти, а заради деветдесетминутния телефонен разговор, който проведе със сина си.

Джак-младши започна разговора с вестта, че руснаците са убили Бедрок. Първият въпрос на баща му беше как е самият той. Джак-младши го убеди, че е в безопасност, и накара Доминго Чавес да се обади, за да потвърди.

След това все още развълнуваният от вестта, че някогашният му спасител е спасил и сина му, президентът попадна под лавина от факти, цифри и детайли. И разкази за Роман Таланов и Валерий Володин, както и за човека, отровил Головко и за връзките му с мафиотски бос в Украйна.

Джак-старши си направи записки, поиска някои пояснения, а след това направи бележки към записките си за неща, които да провери сам.

Новината, че сметката в „Рицман Приватбанкирс“ е трансформирана в диаманти от друг собственик на сметка, го заинтригува особено силно. Райън си спомни, че по онова време се говореше за диаманти, въпреки че сега, след тридесет години, не се досещаше за нищо конкретно.

След разговора със сина си президентът свика всички в Ситуационната стая и обясни положението. Фоли, Кенфийлд и Мърей излязоха бързо, за да проверят каквото могат. А Адлър му обясни как е редно да постъпи.

Райън взе решение за незабавно арестуване на Дмитрий Нестеров. Бърджис предложи тази задача да бъде изпълнена от оператори на място, в Киев, и Райън подписа плана.

Сега, след като Нестеров се намираше в джоба им, макар все още да мълчеше, всички смятаха, че президентът Райън трябва да се обади по телефона на Володин и да му представи фактите. Всъщност това щеше да е съвсем леко завоалирана заплаха за разкриване на всички факти, които имат или за които, макар и без никакви доказателства, можеха да убедят Володин, че имат.

Лампичката на телефона се включи и Джак разбра, че са го свързали с Москва. Пое си дълбоко дъх, нагласи тефтера пред себе си и вдигна слушалката.

В слушалката се чу гласът на Володин. Той, разбира се, говореше на руски, но Райън разпозна забързаното темпо и самоувереността в гласа. Преводачът в комуникационната зала говореше по-силно от гласа на Володин, и Райън лесно чуваше превода.

- Господин президент - каза Володин. - Най-накрая разговаряме.

Райън отговори на английски, като преводачът на Володин в Кремъл преведе бързо думите му:

- Президент Володин, искам да започнем този разговор с предложение, което се надявам да обмислите сериозно.

- Предложение ли? Може би ще предложите да си подам оставката. Това ли е идеята? - запита Володин и се засмя на шегата си.

Райън не се засмя.

- Моето предложение е да накарате преводача си да напусне разговора. Онова, което искам да ви кажа, е само за вас и моят преводач ще се справи. Ако след това искате, включете отново своя преводач в разговора.

- Какво е това? - запита Володин. - Не може да определяте условията на нашите разговори. Просто искате да контролирате диалога. Но няма да се поддам, президент Райън. Така правеше предишният президент на Русия, но не и аз.

Джак остана заслушан още няколко секунди в арогантните думи, превеждани от преводача, и каза:

- Става дума за Зенит.

Думите му преминаха през преводача на Володин и за момент настъпи тишина.

- Не знам за какво говорите - отвърна Валерий Володин.

- Добре тогава - каза Джак Райън. - Ще ви кажа. Ще ви кажа всичко до последния детайл. Номера на сметки, имена, дати, жертви, последствия. Желаете ли преводачът ви да излезе от разговора, или да продължа?