Том Кланси - Властта на президента

- Реших, че вече нямам доверие на Роман Романович Таланов. Разкрити бяха притесняващи факти за сделки между него и организираната престъпност и аз като човек, отговорен за почтеността на всички руски граждани, разбирам, че Таланов не е подходящ за длъжността.

Володин назначи напълно непознат човек - избра го сам от група доверени съветници въпреки пълната неопитност на този човек в разузнаването - и заповяда името на Таланов да се заличи от официалната кореспонденция.

Роман Таланов знаеше какво е да си вор , изпаднал в немилост. В Русия нямаше по-опасно положение от това, защото всички от обкръжението му в един миг се превърнаха в най-опасните за него хора. Оттегли се в своята дача в Краснодар, на черноморския бряг, с охрана от двадесет доверени мъже, и ги въоръжи с арсенал, откраднат от спецназ поделение на КГБ.

Валерий Володин изпрати емисар - не искаше да говори лично с Таланов - и го увери, че ще му осигури правителствена защита и печалбата от акциите му в „Газпром“, които ще продаде, но че иска в замяна Таланов да не прави никакви публични изказвания.

Таланов се съгласи. Той следваше заповедите на Валерий Володин вече над тридесет години и не можеше да постъпи по друг начин.

Уби го член на собствения му екип. Шест дни след уволнението на Таланов като офицер от КГБ, представял се умишлено за друг, за да добие статус вор в законе , един от младшите членове на охраната му - цивилен, който също се стремеше към величие в „Седемте каменни мъже“, го изчака да излезе от банята и го прободе в сърцето с кама. След това направи снимки на тялото с мобилния си телефон и ги изпрати по социалните медии, за да се хвали.

Особена ирония имаше във факта, че първата снимка на бившия шеф на разузнаването, която повечето руснаци видяха, бе голото му тяло, проснато по гръб на покрит с плочи под, и широко отворените му мъртви очи.

Джак Райън-младши позвъни на баща си от салона на самолета на „Хендли Асошиейтс“, когато летяха над Атлантика. Създаде големи притеснения на баща си през последната седмица само защото замина в Лондон, за да си изнесе багажа от апартамента, и въпреки че Доминик и Сам му помагаха, всичко това отне време.

Джак не искаше да се обажда на баща си, докато е във Великобритания. Вместо това се обади на майка си и изпрати имейли, за да ги увери, че се прибира скоро.

Доминик и Сам се влюбиха във Великобритания, а и Джак си признаваше, че ще му липсва много. Разбираше, че меланхолията го беше карала да мисли, че тук му е трудно, преди нападението на руските бандити да вгорчи нещата още повече.

Но сега пътуваше към дома, което значеше, че ще може да говори с баща си, без да долавя загриженост, каквато чуваше достатъчно през последните години. Осъзнаваше, че много затруднява живота на родителите си с избраната си професия, но имаше и друго.

Никой по-добре от баща му не разбираше необходимостта да служиш на нещо по-голямо от личната си безопасност.

След като се уточниха, че следващата спирка на сина му е в Съединените американски щати, Джак-старши каза:

- Сине, нямах възможност да ти благодаря за информацията от миналата седмица. Ти обърна нещата. И спаси живота на адски много хора.

Но Джак-младши не искаше да се потупа по рамото.

- Не знам, тате. Володин си е жив и все още на власт. По улиците в Украйна, където той е голяма работа, още танцуват. Някак си не ми се струва това да е голяма победа.

Райън отговори:

- Това не е краят, който сме искали. Но спряхме една война.

- Сигурен ли си, че не си я забавил само?

Джак-старши въздъхна.

- Не. Изобщо не съм сигурен. Всъщност в известен смисъл слабият Володин е дори още по-опасен. Може да е като ранено животно. Готов да удря по всичко. Но от доста време се занимавам с тези неща и смятам, че сме увеличили до максимум ползите и сме намалили до минимум вредите. Много свестни хора загубиха живота си за всичко това: Сергей, Оксли и други цивилни и униформени в Източна Европа. Хубаво е да искаме да сме спечелили повече, но реалният свят ни отвръща с хапане.

- Да - съгласи се Джак-младши. - Така е.

Джак-старши продължи:

- Не загубихме, Джак. Просто не победихме.

Синът му обмисли тези думи.

- Добре.

- И какви са плановете ти сега, сине?

- Искам да си дойда вкъщи. Говорих с Гери. Намерил е нова къща във Феърфакс, а Гавин е измислил нещо ново, с което ще стигнем по-напред.

Райън отговори:

- Това е добре. Знам, че ти липсва работата с екипа. Но не мога да кажа, че не ти желая по-безопасен живот.